Свихме зад следващия ъгъл — и там стоеше мъж, сякаш изникнал от земята, целият в черно и с дълбоко нахлупена на главата широкопола шапка. Той държеше голям, смъртоносно изглеждащ пистолет в ръка и се целеше в Себастиано, който рязко бе спрял на място.
— Не го правете — извиках аз. — Ще ви платим двойно! Не, десеторно! Колкото искате!
— Съжалявам. Никой не мами мистър Фицджон, защото е опасно за здравето. — Мистър Смит внимателно се прицели в главата на Себастиано. — Нищо лично.
— Скочи — каза Себастиано беззвучно.
Той ме погледна над рамото си. Това беше прощален поглед.Обичам те— оформиха устните му. —Завинаги.
Погледите ни се преплетоха за един много кратък, ценен, ужасяващ момент.
Шумът от изстрела прозвуча едновременно с писъка ми. Той разкъса меката като памук тишина на мъглата и изпълни въздуха с пушечна миризма. Мистър Смит стоеше неподвижно, не се помръдваше и на милиметър. Две, три секунди се проточиха в ужасяваща вечност. Себастиано също не помръдваше. Стенание се надигна в мен и болезнено се изплъзна от гърлото ми, придружено от скимтене от кучешката кошница. Мистър Смит леко се олюля и в следващия миг неочаквано се срути на колене. С изумени, изцъклени очи той погледна нагоре към нас, сякаш не можеше да проумее какво се бе случило с него. Аз самата не разбирах, дори когато видях кръвта, която се стече на тъничка струйка от периферията на шапката му. Едва когато окончателно се срина на земята и шапката му се търкулна, забелязах червено-черната дупка в средата на челото му — някой го бе застрелял. Не можеше да е дело на Себастиано, тъй като той изобщо нямаше пистолет в себе си.
Той рязко се завъртя и надникна над рамото ми. С треперещи колене аз също се обърнах. На няколко метра разстояние стоеше мистър Скот, дървената протеза на крака му бе здраво стъпила върху паважа, с насочено оръжие, което тъкмо сваляше.
— Елате — припряно рече той. — Каретата ми е зад ъгъла. По-бързо, преди тук да се е стекъл половината Ийст Енд.
Той се обърна и закрачи напред в мъглата, потропвайки с дървения си крак.
Тъй като според Себастиано в книжарницата щеше да е прекалено опасно, а и мистър Скот се съгласи с него, затова карахме напред-назад из цял Лондон, без да спираме, за да можем да поговорим на спокойствие.
Както се оказа, мистър Скот имаше план. И новини.
Но всичко по реда си. Първо отне известно време, докато изобщо да съм в състояние да слушам. Първите пет минути бях заета с това, да стоя в прегръдките на Себастиано и да цивря. Сизифус виеше от съпричастност заедно с мен, звучахме като ужасяващ дует.
— Ние току-що се сгодихме — информира Себастиано стария книжар, когато хлипанията ми малко поутихнаха и Сизифус проскимтяваше само от време на време. — Преди около десет минути й направих предложение. Може би заради това е малко… ъъъ, сантиментално настроена.
Въпреки безутешното ми състояние нямаше как да не се изкискам, което ми докара хълцане, и така в крайна сметка ревът ми секна. След едно последно продължително подсмърчане, намерих сили да си издухам носа, да погаля утешително Сизифус и да си поема дъх. Мистър Скот използва възможността да сподели информацията си.
Планът, който бе подготвил за нас, бе много лесен за изпълнение. В основни линии се състоеше в това, да сме непрекъснато в движение.
— На едно място за не по-дълго от една нощ — обясни той. — На този етап подслонът ви е подсигурен. Имам цял списък с адреси. Доверени, дискретни хора. Никой от тях не знае за другите и контактувам с тях чрез посредници.
— Много хитро — рече Себастиано замислено.
— Ненапразно години наред съм бил пратеникът на мистър Маринеро. Ако в съобщението, което наскоро ми пратихте, ми бяхте споменали къде се намирате, а не само че се криете от Фицджон, щях по-рано да дойда. Трябваше да ми имате по-голямо доверие.
— Имаме ви пълно доверие — подчерта Себастиано. — Но съобщението можеше да попадне в ръцете на Фицджон. Той има шпиони навсякъде.
— И това е вярно — съгласи се мистър Скот. След малко продължи притеснено. — Вярвайте ми, никой не е по-потресен от този мъж от мен самия. Ако знаете колко много се обвинявам аз самият! В крайна сметка аз лично го избрах за иконом. А определено имаше много кандидати за този пост. Макар и никой измежду тях да нямаше такива превъзходни препоръки. Което, от друга страна, трябваше да ме накара да се усъмня, документите му бяха прекалено добри. А онзи пергамент, въз основа на който посъветвах Ана да отпътува за Стоунхендж… сигурно ми е бил подхвърлен от Фицджон. Нагласил е всичко с голяма прецизност. — Книжарят се взираше в нищото със сериозно изражение.