— Измамили са те, за да те ограбят! — възкликва Рори така, сякаш току-що е открил Америка.
— Именно — потвърждавам аз. — Измамили са ме, за да ме ограбят. Точно по същия начин са били измамени и ограбени хиляди клиенти на „Флагстаф Лайф“. Убедили са ги да се откажат от първоначалния си избор на инвестиционен фонд и са ги подмамили да се прехвърлят към друг, при което обаче хората се прекарват с двадесет хиляди лири стерлинги. — Правя кратка пауза, като се опитвам да си подредя мислите. — Възможно е „Флагстаф Лайф“ да не са нарушили закона. Възможно е да не са погазили и разните му там браншови разпоредби. Но на този свят има едно нещо, което се нарича справедливост. А с постъпката си те не само са погазили, но и тотално са премазали именно тази справедливост. Техните инвеститори са заслужавали да получат въпросния паричен бонус. Те са били лоялни, дългогодишни клиенти на компанията и са заслужавали да го получат. И ако ти си почтен човек, Люк Брандън, ЗНАЕШ, че са го заслужавали.
Привършвам словесното си излияние задъхана, като отправям поглед към Люк. Виждам, че ме гледа с непроницаем израз на лицето и стомахът ми неволно се свива нервно. Преглъщам тежко и се опитвам да отклоня очите си от неговите… напразно. Не знам защо, но изобщо не мога да помръдна главата си. Все едно, че очите ни са залепени.
— Люк? — обажда се Ема. — Твоят отговор на казаното от Ребека?
Люк мълчаливо продължава да ме гледа право в очите. Аз също не откъсвам поглед от неговия, с разтуптяно като на зайче сърце.
— Люк? — вече по-нетърпеливо повтаря Ема. — Имаш ли какво да отговориш на…
— Да — отговаря Люк. — Да, имам. Ребека… — Той свежда очи, поклаща глава и сякаш се усмихва на себе си, а после отново приковава поглед в моя и казва: — Имаш право, Ребека.
В студиото изведнъж се възцарява гробна тишина. Отварям уста да отговоря, но от нея не излиза нито звук. С крайчеца на окото си виждам Рори и Ема да се споглеждат озадачено.
— Извинявай, Люк, но… — обажда се най-сетне Ема. — Искаш да кажеш, че…
— Права е — казва Люк, свивайки леко рамене. — Ребека е абсолютно права. — Взема оставената пред него чаша вода, обляга се назад на дивана и отпива голяма глътка, а после казва: — Моето лично мнение е, че тези инвеститори са заслужавали паричния бонус. Искрено съжалявам, че не са го получили.
Не, не може да бъде, сигурно сънувам! Люк се съгласява с мен?! Но как така се съгласява с мен?!
— Ясно — обажда се Ема, сякаш леко засегната. — Доколкото разбирам, променяш първоначалната си позиция, така ли?
Настава кратко мълчание. Люк гледа замислено в чашата си с вода, после вдига поглед и казва:
— Моята компания е наета от „Флагстаф Лайф“, за да поддържаме връзките им с обществеността и публичния им имидж. Но това съвсем не означава, че аз лично одобрявам всичко, което те правят… или дори че съм информиран за това какво правят. — Люк замълчава за миг, после продължава: — Истината е, че нямах ни най-малка представа за тази история, докато не прочетох статията на Ребека в „Дейли Уорлд“. Която, между другото, е великолепен образец на журналистическо разследване — добавя той, като ми кима. — Поздравления.
Аз го зяпвам безпомощно, неспособна дори едно „благодаря“ да изрека. Никога, през целия си живот, не съм се чувствала по-объркана и смутена. Ще ми се да заровя лице в ръцете си, бавно и внимателно да обмисля станалото… Но няма начин — снимат ме на живо по телевизията и в момента ме гледат два и половина милиона души в цялата страна.
Мамка му, надявам се, че краката ми не изглеждат много дебели.
— Ако аз бях инвеститор във „Флагстаф Лайф“ и това ми се беше случило на мен, щях да бъда много ядосан и обиден — продължава Люк. — НАИСТИНА съществува такова нещо като лоялност към лоялния клиент; и НАИСТИНА трябва да се постъпва справедливо. Горещо се надявам всеки мой клиент, когото представлявам пред обществеността, да изповядва тези два принципа.
— Разбирам — казва Ема и се обръща към камерата. — Е, станахме свидетели на твърде неочакван обрат! Люк Брандън, дошъл в студиото като представител и защитник на „Флагстаф Лайф“, сега твърди, че те са постъпили некоректно и несправедливо. Още нещо, Люк?
— Да си призная — казва Люк с крива усмивка, — не съм убеден, че след всичко това ще представлявам и занапред „Флагстаф Лайф“.
— Ооо! — проточва Рори, като се привежда умно напред. — А би ли ни казал защо?
— А стига бе, Рори! — възкликва Ема нетърпеливо. Врътва с пресилено отчаяние очи към небето, Люк не издържа и се разсмива.