Гледа ме безкрайно сериозно и смехът в мен постепенно умира. Отвръщам нервно на погледа му и сърцето ми забива все по-гръмко.
— Ребека! Люк!
Извръщаме едновременно главя и виждаме Зелда, която приближава към нас с бележник в ръка.
— Фантастично! — възкликва тя. — Точно както го искахме. Люк, ти беше страхотен! А Ребека… — Тя приближава, сяда до мен на дивана и ме потупва по рамото. — Ти беше направо върхът! Толкова великолепно се представи, че си помислихме… би ли приела да останеш и да отговаряш като наш експерт на запитванията на зрителите малко по-късно в шоуто?
— Какво? — зяпвам я изумено. — Но аз… аз… Не, не мога! Та аз не съм експерт по абсолютно нищо.
— Ха-ха-ха, много добре! — засмива се одобрително Зелда. — Страхотното при теб, Ребека, е това, че не си вириш носа, а се държиш съвсем непринудено. Ние тук те виждаме като очарователна смесица между финансов гуру и съседското момиче. Даваш много информация, но по достъпен начин; имаш големи познания, които обаче умело обвързваш със здравия разум. Накратко, ти си точно финансовият експерт, с когото хората биха искали да поговорят и да се посъветват. Ти как смяташ, Люк?
— Смятам, че Ребека ще се справи великолепно с тази роля — чувам да отговаря Люк. — Не се сещам за друг, който да е по-добре квалифициран от нея за подобна работа. И освен това мисля да не ви се пречкам повече. — Става и ми се усмихва. — Довиждане, Ребека, ще се видим по-късно. Бай, Зелда.
Гледам го замаяно как крачи към изхода, като минава внимателно между кабелите по пода. За един момент ми се приисква да се обърне и да ме погледне.
— Ами добре тогава — казва Зелда, хваща ръката ми и я стисва. — Дай да уточним нещата.
Двадесет и две
Аз съм създадена да се снимам по телевизията. Това е истината. Абсолютно съм РОДЕНА да се снимам по телевизията.
Отново седим на дивана — Рори, Ема и аз, а по телефона Ани от Лийдс ни признава с треперлив глас, че никога не е подавала данъчна декларация.
Поглеждам към Ема и й се усмихвам, а тя ми намигна в отговор. Вече съм човек от екипа им. Член на бандата. Никога преди, през целия си живот, не съм се чувствала по-уютно и щастливо.
Най-шантавото е, че преди, когато трябваше мен да ме интервюират, буквално си глътвах езика от нерви… а сега, когато съм от страната на водещите, съм съвършено спокойна, сякаш плувам в свои води. Господи, по цял ден мога да се занимавам с това! Дори ярките светлини вече не ми пречат. Възприемам ги като нещо съвършено нормално. Освен това, докато чаках, успях да си отработя пред огледалото в гримьорната една по-ласкателна за фигурата ми поза за седене на дивана — коленете прибрани едно до друго, краката кръстосани в глезените, — към която се придържам през цялото време.
— Преди няколко години започнах да чистя по домовете — разказва Ани по телефона — и изобщо и през ум не ми е минавало, че трябва да подавам данъчна декларация. Сегашният ми работодател обаче ме пита дали съм си платила данъците. Ами какво да правя, като хич не съм се и сетила за тях!
— На Ани май не й е никак лесно — възкликва Ема, като ме поглежда.
— Абсолютно — съгласявам се съчувствено. — Е, Ани, само без паника!! Първо, може изобщо да не се налага да плащаш данъци, ако не си прескочила прага на необлагаемия минимум. И второ, все още имаш предостатъчно време да подадеш данъчна декларация за миналата година и всичко да се оправи.
Ето, това е другото, ама наистина шантаво нещо. Един Господ знае как става, но на мен очевидно СА МИ ИЗВЕСТНИ ОТГОВОРИТЕ НА ВСИЧКИ ВЪПРОСИ. Без да се замисля, отговарям на най-различни питания за ипотеки, за застраховки, за пенсионни планове. Излиза, че всичко това го знам! А също и още куп други неща! Преди няколко минути Кенет от Сейнт Остел се обади и ме попита какъв е годишният необлагаем минимум за застрахователните агенти — на секундата отговорих пет хиляди лири стерлинги, дори не се и позамислих. Изглежда, някаква част в ума ми грижливо е съхранявала всяка трошица информация от всичко, което съм писала когато и да било за „Успешно спестяване“, и сега, когато имам нужда от тези знания, услужливо ми ги поднася. Питайте ме каквото и да било! Питайте ме… примерно… какви са разпоредбите относно данък капитално строителство, с който се облагат собствениците на жилищни имоти. Хайде де, питайте ме!
— На ваше място, Ани — завършвам отговора си, — щях да се свържа с местната данъчна служба и да ги помоля за съвет. И не се плашете! Нищо страшно няма!
— Благодаря — разнася се изпълненият с облекчение глас на Ани. — Много благодаря, Ребека.
— Е, надявам се, че това ще ти помогне, Ани — казва Ема, като се усмихва към камерите. — Сега нека чуем Давина, която ще ни съобщи новините и прогнозата за времето. И тъй като вие продължавате да звъните с въпроси към нашата финансова експертка, след това ще продължим с „Как да управляваме парите си“.