— Явно доста хора имат проблем с парите — подхвърля с лъчезарна усмивка Рори.
— Абсолютно си прав — отвръща Ема. — И ние бихме искали да им помогнем. Ето защо, независимо какъв проблем имате, по-голям или по-малък, обърнете се за съвет към Ребека Блумууд, която ще ви чака на телефон 0333 4567.
Ема застива за момент на мястото си, усмихвайки се към камерата, а когато вижда, че светлинката на индикатора угасва, с доволна въздишка се отпуска назад на стола си.
— Е, много добре върви! — казва въодушевено Ема, докато притичалата гримьорка докосва тук-там с пухчето за пудра лицето й. — Нали, Зелда?
— Страхотно! — възкликва Зелда, появявайки се иззад завесата от ослепително ярка светлина. — Не сме имали такъв наплив от обаждания, откакто правихме „Искам да се срещна с една Спайс Гърлс“. — Тя ми отправя изпълнен с любопитство поглед и пита: — Ходила ли си на курс по телевизионна презентация, Ребека?
— Не — отговарям искрено, — не съм. Но съм… гледала доста телевизия.
Зелда избухва в смях.
— Чудесен отговор! Добре, народе, включване след тридесет секунди.
Ема ми се усмихва и свежда поглед към листа пред себе си. Рори се обляга назад и оглежда съсредоточено ноктите си. „Божке! Те се държат с мен като с колежка! — мисля си радостно. — Сякаш съм една от тях!“
Никога не съм се чувствала така напълно и безкрайно щастлива. Абсолютно никога! Нито дори онзи път, когато при разпродажба в „Харви Никълс“ открих бюстие на „Вивиън Уестууд“ само за шестдесет лири. (Чудя се къде ли съм го забутала. Трябва да почна да го нося понякога.) Това тук е върхът! Животът е прекрасен!
Облягам се назад, изпълнена със задоволство, и разсеяно се оглеждам наоколо, когато изведнъж една странно позната фигура привлича погледа ми. Вглеждам се по-съсредоточено и усещам кожата ми да настръхва от ужас. В дъното на студиото, зад ярката светлинна завеса стои един мъж… и без майтап, сигурно халюцинирам или нещо подобно, защото той прилича като две капки вода на…
— И… Добре дошли отново! — казва Рори и с това на секундата пак приковава цялото ми внимание. — Тази сутрин телефонните ви обаждания са във връзка с финансови проблеми, независимо дали големи или малки. Наша гостенка е финансовият експерт Ребека Блумууд, а на телефона е Фран от Шрюсбъри. Фран?
— Да — казва Фран. — Здрасти. Здрасти, Ребека.
— Здравей, Фран — отговарям с топлосърдечна усмивка. — Е, да видим, какъв е твоят проблем?
— Абсолютно съм затънала — подема Фран. — И вече… вече… не знам какво да правя.
— Дългове ли имаш, Фран? — пита Ема мило.
— Да — отвръща Фран с треперещ глас и въздъхва тежко. — Затънала съм до ушите. Дължа пари на банката, имам задължения по всичките си кредитни карти. Взела съм сума ти пари назаем от сестра ми… Но не мога да се въздържа… не мога да престана да харча. Аз просто… обожавам да купувам разни неща.
— Какви неща по-точно? — пита Рори силно заинтригуван.
— Ами всъщност и аз не знам какви — казва Фран след кратка пауза. — Дрехи за мен, дрехи за децата, разни неща за къщата, общо взето, излишни джунджурии… А после започват да пристигат сметките… и аз… аз ги изхвърлям.
Ема ми хвърля многозначителен поглед, а аз повдигам леко вежди в отговор.
— Ребека? — казва тя. — Фран очевидно среща затруднения с управлението на парите си. Какво би трябвало да направи?
— Е, Фран — започвам задушевно, — първото нещо, което трябва да направиш, е да проявиш смелост и да се опълчиш на проблема си. Свържи се с банката и им кажи, че ти е трудно да управляваш парите си. Хората там не са чудовища! Те искат да помогнат. — Обръщам се право към камерата и се вглеждам настойчиво в обектива. — Бягството и криенето от проблема нищо не решава, Фран. Колкото по-дълго отлагаш, толкова по-лошо става положението.
— Знам, че е така — съгласява се Фран с треперещ гласец. — Знам, че си права. Ама не е никак лесно.
— Знам, че не е лесно — казвам съчувствено. — Много добре знам колко е трудно. Но трябва да устоиш, Фран!
— Ребека — казва Ема, — смяташ ли, че това е често срещан проблем?
— Боя се, че да — отговарям, като обръщам глава към нея. — Тъжното е, че мнозина хора не съумяват да поставят на първо място финансовата си сигурност.
— О, не — казва Ема и клати съжалително глава. — Това не е никак добре.
— Но никога не е късно да бъде поправено — продължавам аз. — Ако хората съзнателно се противопоставят на проблема си и поемат отговорност за постъпките си, целият им живот ще се промени за добро.