Провя широк уверен жест с ръка, при което погледът ми обхваща цялото студио. И…
О, Боже, той е!
Не, не халюцинирам.
Наистина е той. Застанал е в дъното на студиото, на гърдите му има бадж — от тези, дето охраната ги издава на посетителите, и пие нещо от пластмасова чашка… и сякаш е неделима част от това място. Дерек Смийт е в студиото на „Сутрешно кафе“, само на десетина метра от мен.
Дерек Смийт от Ендуич Банк.
Но това… това е невъзможно.
Да, ама ето че е възможно. Там наистина Стои Дерек Смийт. Не разбирам. Какво прави той тук?
О, Боже, сега пък отправя поглед право към мен.
Сърцето ми се разбива тревожно, преглъщам тежко, опитвайки се да запазя самообладание.
— Ребека? — чувам гласа на Ема.
Правя усилие да насоча вниманието си отново към шоуто. Но дори не си спомням за какво всъщност говорим.
— Значи ти смяташ, че Фран би трябвало да отиде да поговори с банковия си мениджър, така ли? — подтиква ме Ема.
— Ъъъ… ами… точно така — изломотвам и бузите ми изведнъж пламват.
О, Боже, какво да правя? Той гледа право в мен. Не мога да избягам.
— И ти си убедена — подема наново Ема, — че ако Фран престане да крие като щраус глава в пясъка, а подходи открито към проблема, ще може да сложи в ред живота си, така ли?
— Точно така — отвръщам като робот и се насилвам да се усмихна ведро на Ема.
Усещам обаче как цялата щастлива увереност в душата ми се изпарява. Дерек Смийт е тук. Няма как да го изтрия от съзнанието си. Не мога да забравя за него.
И сега вече всички части от моя живот, които така старателно бях погребала в най-отдалеченото кътче на ума си, започват отново да си пробиват път към повърхността. Не искам да си спомням никоя от тях… Но нямам избор. Ето ги, идват, промъкват се в съзнанието ми, една частица ужасяваща реалност, следвана от втора, трета…
— Е, нека се надяваме — казва Рори, — че Фран ще възприеме съвета на Ребека, който действително е много добър.
СКАРВАНЕТО МИ СЪС СУЗИ. КАТАСТРОФАЛНАТА МИ СРЕЩА С ТАРКУИН. По гръбнака ми започват да пробягват отвратителни ледени тръпки.
— А ето и следващия ни телефонен събеседник — казва Ема. — И това е Джон от Лютън. Джон?
— Здравей, Ребека — долита до мен гласът по линията. — Работата е там, че на мен още като малък са ми направили застраховка и са ми издали застрахователна полица. Аз обаче съм изгубил всички документи. Но пък сега ми се ще да прибера насъбраната сума, нали разбираш?
„ВИЗА“ КАРТАТА МИ — БЛОКИРАНА. КАРТАТА МИ ОТ „ОКТАГОН“ — КОНФИСКУВАНА ПРЕД ЦЯЛАТА ОНАЗИ ТЪЛПА. ГОСПОДИ, КАКВО УНИЖЕНИЕ!
Стига, Ребека, престани! Съсредоточи се. Съсредоточи се.
— В действителност това е доста често срещан проблем — чувам се да казвам. — Помните ли името на компанията, издала полицата?
— Не — отговаря Джон, — нямам ни най-малка представа.
БАНКОВАТА МИ СМЕТКА. ХИЛЯДИ ЛИРИ ДЪЛГОВЕ. ДЕРЕК СМИЙТ.
О, Боже, лошо ми е. Искам да избягам и да се скрия някъде.
— Е, независимо че не си спомняте, бихте могли да го издирите — продължавам с упорито лепната на лицето усмивка. — Като начало можете да се обърнете към някоя агенция, която е специализирана в издирването на подобни документи. Ще проверя и ще ви съобщя името на агенцията, но мисля, че се казваха…
ЦЕЛИЯТ МИ УЖАСЕН, БЕЗРЕДЕН ЖИВОТ. Нищо-нищичко от него не се е изпарило. Всичко си е там и ме чака като някакъв огромен паяк. Дебне ме търпеливо и само чака да свършат тези телефонни обаждания, за да ме оплете отново в мрежата си.
— Боя се, че времето ни изтече — побързва да вметне Ема, когато стигам до някакъв логичен завършек. — Хиляди благодарности на нашия финансов експерт, Ребека Блумууд. Уверена съм, че всички ще последваме мъдрите й напътствия. След рекламната ни пауза очаквайте резултатите от нашето пътуване до Нюкасъл, както и „Хивън Сент 7“ на живо тук, в студиото.
Отново замръзваме за миг-два в очакване индикаторът на камерата да угасне, след което всички се отпускаме и раздвижваме.
— Дотук добре — отронва Ема, загледана в листа пред себе си. — Да видим какво следва…
— Чудесно се справи, Ребека — казва Рори въодушевено, като ми се усмихва ведро. — Отлична работа.
— О, Зелда — скача на крака Ема, — може ли да ти кажа две думи? Страхотна беше, Ребека — добавя тя. — Наистина страхотна.
Изведнъж всички изчезват нанякъде и аз оставам сама на снимачната площадка, беззащитна и уязвима. Отчаяно се опитвам да избягвам погледа на Дерек Смийт и да мисля колкото се може по-бързо.