Като се позамисля сега, тогава май ми отне доста повече време, отколкото би трябвало, за да стопля, че той изобщо не ми се прави на интересен. Истината е, че му се наложи да ме цапне доста силно през лицето, за да ме отблъсне от себе си — а после се скъса да ми се извинява за станалото.
Сузи ме зяпа невярващо. После изведнъж избухва в див кикот.
— Трябвало е да те цапне, за да го оставиш, така ли? Ах, ти, мъже-мелачко!
— Стига де! — протестирам вяло. — Той се държа много мило. Пита ме дали съм готова да го чакам.
— И ти му каза „как ли пък не“, а?
— Нещо такова — смутолевям, като отмествам поглед встрани. Всъщност, спомням си, че разгорещена и увлечена от настроението си на момента, дори му отправих нещо като предизвикателство. „Сега може и да ми се съпротивяваш, Джеймс — помня, че му казах с нисък, дрезгав глас, гледайки го със секси поглед, поне така се надявах тогава, — но само след седмица ще ми потропаш на вратата.“
Е, вече беше минало повече от седмица, а от него нямаше ни вест, ни кост. Което, като се позамисли човек, е доста смазващо за самочувствието.
— Но това е смешно! — възкликва Сузи. — Ами ако след брака се окаже, че между двамата няма сексуална съвместимост?
— Не знам — свивам рамене аз. — Предполагам, че е готов да поеме този риск.
Сузи изведнъж се изкикотва:
— Ти видя ли му…?
— Не! Изобщо не ми позволи да припаря до него!
— Ама си го опипала все пак, нали? Малък ли беше? — Очите на Сузи проблясват лукаво. — Обзалагам се, че е съвсем хилав. Сигурно се надява по този начин да подлъже някое момиче да се омъжи за него и после то, горкото, ще се види обвързано за цял живот с една нищо и никаква клечица. Добре че не си попаднала в капана, Беки!
Сузи се пресяга за пакета си „Силки Кът“ и запалва една цигара.
— По-далеч! По-далеч! — възкликвам раздразнено. — Не искам шалът ми да се овони на цигари!
— Добре де, и КАКВО ще правиш този уикенд? — пита тя, като дръпва от цигарата си. — Да не се спихнеш сама? Искаш ли да дойдеш с мен на наш’то село?
Сузи винаги нарича така втората фамилна къща на родителите си, която е в Хамшир — „наш’то село“. Сякаш те наистина притежават цялото село — някаква реликва от робовладелския строй, за чието съществуване останалите хора дори не подозират.
— Не, всичко ще е наред — отговарям и мрачно посягам към телевизионния справочник. — Каня се да погостувам на родителите си.
— О, чудесно — казва Сузи. — Целуни майка си от мен.
— Непременно — отвръщам. — А ти целуни Пепър от мен.
Пепър е конят на Сузи. Язди го приблизително три пъти годишно — така де, ако изобщо го язди, — но всеки път, когато родителите й подхвърлят идеята да го продадат, тя изпада в истерия. Доколкото знам, поддръжката на този кон им струва петнадесет хиляди годишно. Петнадесет хиляди лири стерлинги! И за какво? За да си стои в яхъра и да гризка ябълки. Не бих имала нищо против да съм кон.
— О, докато не съм забравила — казва Сузи, — дойде сметката за режийните. — По триста на човек.
— По триста лири ли? — поглеждам я поразена. — Накуп ли?
— Аха. Дори сме закъснели. Просто ми подпиши един чек, ако нямаш кеш в момента.
— Чудесно — отвръщам с привидно безгрижие. — Веднага.
Пресягам се към чантата си, изваждам чековата си книжка и веднага написвам и подписвам чека. Сузи е толкова великодушна по отношение на наема, че винаги стриктно плащам половината от общите сметки за режийни разходи, а понякога дори добавям и по малко отгоре. И все пак, този път усещам да ме побиват студени тръпки, когато й подавам чека. Триста лири се изпариха от сметката ми в един миг. А пък тепърва трябва да помисля и как да разчистя задължението си към „Виза“. Чудничък месец, няма що.
— Ааа, и те търсиха по телефона — добавя Сузи и започва да разгъва някакво листче. — Май че беше Ерика Парснип. Така ли е?
— Парснип?
Понякога си мисля, че умът на Сузи се нуждае от малко смазка.
— Парнъл. Ерика Парнъл от Ендуич Банк. Да й се обадиш — прочита Сузи от листчето.
Зяпвам я ужасено.
— Тук ли се обади? На този номер?
— Да. Днес следобед.
— О, мамка му! — Сърцето ми заблъсква в гърдите. — Ти какво й каза? Каза ли й, че имам възпаление на жлезите?
— Какво имаш? — На свой ред и Сузи ме зяпва. — Разбира се, че не съм й казвала подобна глупост!
— Тя пита ли как е кракът ми? Изобщо пита ли как съм със здравето?