„О, Боже! — мисля си. — Повишение!“ Това ще да е. Знае, че не е честно да получавам по-малко от Клеър и се кани да ме повиши на нейното ниво. Или дори по-високо. Но иска да ми го каже дискретно, така че Клеър да не започне да ревнува.
На лицето ми се лепва широка усмивка, ставам и изминавам трите и нещо метра до бюрото му, като се опитвам да остана хладнокръвна, но вече пресмятайки какво ще си купя с придружаващото повишението увеличение на заплатата ми. Ще си го взема онова широко разкроено палто от „Уистълс“. Ще си купя и едни черни ботушки с високи токчета от „Пие а Тер“. Може и да отида някъде на почивка. И ще я платя тази проклета сметка от „Виза“ веднъж и завинаги. Имам чувството, че ще полетя от обзелото ме облекчение. ЗНАЕХ си аз, че всичко ще се оправи…
— Ребека — започва той и побутва към мен някаква покана, — няма да успея да отида на тази пресконференция. Но може да се окаже доста интересно. Би ли отишла вместо мен? Става дума за „Брандън Къмюникейшънс“.
Усещам как очарованото ми изражение се смъква от лицето ми като желе. Не ме повишава. Заплатата ми също няма да бъде увеличена. Чувствам се измамена и предадена. ЗАЩО ми се хили така? Знаел е какви надежди ми вдъхва. Подло копеле.
— Нещо не е наред ли? — пита Филип.
— А, не, всичко си е наред — измърморвам.
И да искам, не мога да се усмихна. Разкроеното ми палтенце и ботушките ми с високи токчета се завихрят и изчезват в далечината като Злата вещица от Запад. Няма, няма да има повишение. Само някаква си пресконференция за… Поглеждам поканата… Ново дружество в комуникациите. Как изобщо е възможно някой да предполага, че ще е интересно?
— Напиши кратък отзив за рубриката „Новини“ — казва Филип.
— Добре — измърморвам, свивам презрително рамене и се оттеглям покрусено.
Две
Има една-единствена жизненоважна покупка, която трябва да направя на път за пресконференцията — да купя „Файнаншъл Таймс“. В подобни случаи „Файнаншъл Таймс“ е възможно най-страхотният аксесоар към тоалета на едно уважаващо себе си момиче. Основните му предимства са:
1. Хубав е на цвят.
2. Струва само 85 ценса.
3. Ако влезеш в стая с „Файнаншъл Таймс“ под мишница, хората те вземат насериозно. Достатъчно е да стискаш под мишница „Файнаншъл Таймс“ и можеш да говориш най-въздухарските неща на света — никой няма да те сметне за лекомислена глупачка, напротив, ще решат, че си интелектуалка от тежката артилерия, при това с широки интереси.
Когато се явих на интервюто за „Успешно спестяване“, стисках под мишница „Файнаншъл Таймс“ и „Инвесторс Кроникъл“. Сложих ги на масата до чантичката си — и не ми беше зададен нито един въпрос във връзка с финансите. Доколкото си спомням, през цялото време си бъбрихме за подходящи за летуване вили и клюкахме редактотрите на други издания.
Така че спирам пред една будка за вестници, купувам „Файнаншъл Таймс“ и го стисвам здраво под мишница, любувайки се на отражението си във витрината на „Дени енд Джордж“.
Мисля, че не изглеждам никак зле. Облечена съм в черната си права пола от „Френч Кънекшън“, с прилепнала бяла тениска от „Никърбокс“ и късо кардирано жакетче от ангорска вълна, което си го взех от „Маркс енд Спенсър“, но изглежда така, че може да мине и за „Аньес Б.“. И съм с новите си обувки с квадратни носове от „Хобс“. А най-хубавото от всичко — въпреки че никой не може да го види, ама аз си го знам — е, че отдолу съм със страхотния си нов секси комплект гащета и сутиен с бродерии от жълти розички. Те са най-доброто от целия ми тоалет. Толкова се гордея с тях, че всъщност почти ми се иска някоя кола да ме прегази, та да може и останалият свят да ги види.
Това си ми е навик, да си изреждам на ум марките на всички дрехи, с които съм облечена — сякаш ги описвам за някоя страница на модата. Правя го от години — от времето, когато четях „Джъст Севънтийн“. Във всеки брой имаха редовна рубрика, за която спираха някое момиче на улицата, снимаха го и описваха с какво е облечено: „Тениска — «Челси Гърл»; джинси — «Топ Шоп»; обувки — назаем от приятелка.“ Четях жадно тези описания — и до ден днешен, ако се случи да купя нещо от не особено хитов магазин, веднага му изрязвам етикета. Така че ако ме спрат на улицата, да мога да се престоря, че съм го взела назаем от приятелка и не знам каква марка е.
Както и да е. Та стоя си значи аз пред витрината, мисля си, че изглеждам доста добре и почти ми се иска някой от „Джъст Севънтийн“ изведнъж да насочи камерата си към мен, когато изведнъж погледът ми се фокусира, цялата настръхвам като опъната тетива и сърцето ми буквално спира. На витрината на „Дени енд Джордж“ виси дискретна табелка. На тъмнозелен фон е изписано с кремави ръкописни букви „Разпродажба“.