Сърцето ѝ заби учестено. Стегни се. Тук си да разпиташ този мъж.
– Здравей, Джак.
– Мислех, че повече няма да те видя.
Тя повдигна брадичка.
– Казах ти, че не сме приключили.
Той влезе вътре в стаята и затвори вратата.
– Тогава би ли желала да започнеш нещо с мен?
6 средната част на църквата – Б.р.
7 Красива (ит.ез.) – Б.р.
Глава 3
Лара игнорира пърхането в стомаха си и тръпките, плъзнали по кожата ѝ. Нямаше да позволи на този мъж да разбере колко е напрегната.
– Тук съм по работа. Това е разследване.
Той се усмихна бавно.
– Поласкан съм. Не предполагах, че изисквам толкова лично отношение.
Мерзавецът се опитваше да флиртува с нея… но тя щеше да бъде професионалист.
– Можеш да отговориш на въпросите ми тук или в участъка.
– Не искам да пропускам сватбата на приятеля си.
– Тогава говори сега. Искам да знам как го направи.
– Кое? – придвижи се към един от столовете и постави чантата ѝ на меката червена седалка.
– Знаеш кое. Отидох в Плаза тази сутрин и стаята беше безупречно чиста.
– Казах ти, че ще я изчистя – надника в чантата ѝ и след това към нея. – Аз съм мъж на думата си.
– Ако си честен, тогава ще ми кажеш как.
– Не го направих сам. Помогнаха ми няколко доста ефикасни камериерки – той извади от чантата ѝ кутия, опакована като подарък. – Донесла си сватбен подарък. Колко си вежлива. Особено след като не познаваш младоженците.
Изражението ѝ се стопли.
– Беше най-малкото, което можех да направя. Сега обратно на въпроса. Когато разпитах служителите в хотела тази сутрин, нито един не те помнеше.
Той повдигна рамене.
– Предполагам, че не съм от запомнящия се тип.
– На коя планета? – измънка тя, след което се изчерви, когато устните му се извиха в секси усмивка.
Той разклати сватбения подарък.
– Какво има вътре, полицай? Белезници?
– Много смешно – негодникът продължаваше да сменя темата. – Ще отговоря на въпроса ти, но след това ти трябва да отговориш на моя. Купих им сребърни щипки за салата.
– Сребърни? – изкиска се. – Иън ще се зарадва на това.
– Не можех да си позволя нищо по-скъпи. Трябваше да купя три подаръка днес.
– Била си на три сватби? – очите му светнаха развеселено. – Беше ли поканена на някоя от тях?
Тя скръсти ръце, мръщейки му се.
– Отидох на всички сватби, обявени във вестника, на които младоженецът беше шотландец. Иън МакФий ми беше познато.
Джак постави подаръка на един от столовете.
– Иън стана нещо като звезда преди около шест месеца, когато се превърна в най-харесвания ерген в града в някакъв сайт за срещи.
– О, да. Сега си спомних – съквартирантката на Лара ѝ беше показала сайта в киберкафе.
На всички момичета в кафето направо им бяха потегли лигите при вида на Иън.
Джак я погледна притеснено.
– Да не си била една от обожателките на Иън?
Да не би да се притесняваше от конкуренция? Лара се опита да си придаде замечтан поглед.
– Трябва да признаеш, че Иън е невероятно секси.
Джак ѝ се намръщи.
– Той е зает. Затова годеницата му настоя за обявата във вестника. Искаше да се знае, че вече не е на разположение.
Любопитството на Лара надви разумността ѝ.
– Ами ти? Зает ли си?
– Нямам приятелка, но не бих казал, че съм на разположение.
Странен отговор. Искаше да знае още, но трябваше да се държи професионално.
– Обратно към първоначалния ми въпрос. Как изтри паметта на всички хора?
Джак се разтършува из чантата ѝ.
– И какво? Натрисаш се на шотландски сватби, за да ме намериш? Това е добра детективска работа. Впечатлен съм.
Сърцето на Лара подскочи при комплимента, след това осъзна, че пак го е направил.
– Не отговори на въпроса.
– Очарователно – отбеляза той и извади полицейска шапка от чантата.
– Остави това! Отговори на въпроса ми, моля.
– На работа ли отиваш? – попита, докато вадеше сгънатите ѝ синя блуза и панталон.
– Смяната ми започва в десет. Джак, защо никой не си спомняше за теб?
– Не исках да си спомнят. Ах, пистолетът ти – извади колана, кобура и автоматичния ѝ пистолет.
Отвори кобура, за да извади оръжието.
– Дай ми това – опита се тя да го вземе.
Той извади пълнителя и ѝ върна празния пистолет.
– Мислиш, че ще те застрелям ли? – повдигна вежди тя. – Нараняваш ме – повтори думите му от предходната вечер.
– Bravo, bellissima – крайчетата на устните му се повдигнаха. Разкопча сакото си и пъхна пълнителя в джоба на панталона си. – Много си умна и талантлива.