– Мисля да стана детектив някой ден.
Той се усмихна по-широко.
– Тогава ще бъдем в един и същи бизнес. И аз съм следовател. За частна компания.
– Каква компания?
– МакКей секюрити енд инвестигейшън – отново надника в чантата ѝ. – Има още нещо вътре. Колко интересно – извади дантелен бял сутиен.
– Прибери го обратно – Лара прехвърли празния пистолет в лявата си ръка и посегна да грабне сутиена с дясната.
Той помръдна бързо, избягвайки обсега ѝ.
– Bellisssima, защо си сложила сутиен в чантата си?
– За да си го сложа, откачалко. Сега ми го дай.
Погледът му се насочи към дълбокото ѝ деколте.
– Това означава ли, че в момента си... без?
– Не ти влиза в работата – протегна ръка с длан нагоре. – Дай ми го.
Той продължаваше да изучава гърдите ѝ.
– Мисля, че носиш нещо като корсет.
– Няма да обсъждам бельото си с теб.
Очите му светнаха.
– Тогава се опасявам, че трябва да те претърся.
– Какво? Да не си посмял!
Джак я погледна невинно.
– Какъв друг избор имам. Ти се натресе на сватбата на приятеля ми, при това носиш пистолет. Как да знам, че нямаш нож, прикрепен към бедрото?
Тя стисна зъби.
– Ако имах, досега да съм го забила в гърдите ти.
Устните му потръпнаха.
– Също така и съмнителната област около гърдите ти. Сигурно носиш някакъв вид приспособление, въпреки че не мога да забележа някакви издайни знаци за това – той пристъпи към нея. – Ще трябва да разследвам по-добре…
– Ну-Бра е – избърбори тя, след което присви очи.
Как разговорът беше стигнал дотук? Трябваше да го удари по главата с празния пистолет.
– Нов сутиен8?
– Ну-Бра. Чашките са от полиуретан и се залепват за гърдите ти. Сега обратно на изначалния ми въпрос…
– Залепват се за гърдите ти? – изглеждаше отвратен, преди отново да се съсредоточи върху гърдите ѝ. – Надявам се не си ги залепила за себе си?
– Разбира се, че не. Със залепваща повърхност са.
Той направи гримаса.
– Като тиксо ли?
– Моля те, ще престанеш ли да ги зяпаш влюбено?
Той вдигна очи.
– Но не боли ли, когато ги махаш?
– Това е много неподходящо.
– Scusi, signorina9, но е напълно неподходящо да нараняваш гърдите си. Не са ли много чувствителни?
– По-силни са, отколкото изглеждат – изгледа го тя ядно.
Погледът му отново падна към тях.
– Тогава няма да имаш против грубо държание?
Този беше нагъл!
– Няма да обсъждам това с теб.
– Може би малко хапане?
Лара грабна сутиена от ръката му и му обърна гръб, за да го прибере в чантата си.
– Не трябваше да идвам. Невъзможно е да се говори с теб. Кълна се, мисълта ти е ужасно ограничена.
– Може би – въздъхна Джак. – Хората винаги са казвали, че не мога да се отърва от наследството си. Баща ми е прелъстил хиляди жени през живота си. Майка ми е била последното му завоевание.
– Звучи ми като пълен Казанова – отвърна Лара и остави пистолета, след което набута униформата си в чантата.
– Точно – съгласи се Джак иронично.
Тя пусна шапката при останалите си неща.
– Щом отказваш да отговориш на въпросите ми, си тръгвам – заяви и взе празния автоматичен пистолет.
– Иска ми се да мога да ти отговоря.
Лара се обърна към мъжа.
– Тогава го направи.
– Аз… не мога.
– Пробвай ме.
Погледът му се смъкна надолу, след това отново се върна на лицето ѝ.
– Силно ме изкушаваш наистина да те пробвам.
Пулсът ѝ се ускори.
– Може ли да не правиш това? Да превръщаш всичко, което кажа в някакво сексуално предизвикателство?
– Не мога да се спра – очите му затанцуваха, докато се накланяше към нея. – Любовна игра е само когато го усещаш.
Лара замръзна. Този мъж я вбесяваше.
– Не усещам нищо.
– Напротив. Сърцето ти препуска.
Как знаеше това?
– Дай ми пълнителя.
– За да ме застреляш? – той докосна косата ѝ и завъртя кичур между палеца и показалеца си. – Косата ти е като огнен ореол, пулсиращ около ангел на отмъщението. Как е името ти, bellissima? Роби каза, че си се представила като Сузи, но мислеше, че лъжеш.
Тя се отдръпна от ръката му.
– За теб съм полицай Баучър. И си искам пълнителя, за да мога да си тръгна.
Той пристъпи към нея.
– Бас ловя, че имаш красиво и лирично име, което да отговаря подобаващо на красивото ти лице. Богато, мелодично име, което ще се плъзга по езика и ще напомня за пищните извивки на деликатното ти тяло.
Със следващия си опит да се отдалечи, гърбът ѝ удари стената. По дяволите.