– Невероятен е – добави Кристи. – Видя ли как държи под контрол страшния вълк?
Тъй като момичетата продължаваха да вярват в гръцките богове, Лара реши да използва това.
– Той е... Арес, богът на войната.
– Ооооо – въздъхнаха девиците.
Госпожица Забранено дръпна Лара настрана.
– Кой е той наистина? – прошепна.
– Той е добър мъж и е тук да ни помогне – обясни Лара. – Може да ни закара до най-близкия град, за да ни върне вкъщи.
Сълза се търкулна по бузата на момичето.
– Благодаря ти – тя прегърна Лара. – Името ми е Сара.
– Ще му помогнеш ли да заведе момичетата на безопасно място? – попита Лара.
– Да – Сара дръпна стола от вратата и я отключи. – Хайде, да тръгваме.
Девиците я последваха.
– Къде отиваме? – попита Ванеса.
Лара се приближи към тъмнокожия вампир.
– Здравей, аз съм Лара.
Той погледна към жените и се усмихна.
– Здравейте, дами. Позволете ми да се представя...
– О, те знаят кой си – Лара го прекъсна. – Ти си господаря Арес, богът на войната.
– Какво?
– Ти си Арес, богът на войната – повтори Лара и го погледна настойчиво. – И си дошъл да спасиш всички тези невинни девици.
– О, да. Това съм аз, бейби. Аз съм богът на войната.
Лара се усмихна.
– И ще заведеш тези жени надолу по пътя към джиповете.
– Разбира се – той посочи към портата. – Хайде дами.
– О, господарю Арес – Ванеса запърха с мигли. – Толкова си смел.
– Хареса ми как опитоми онзи ужасен вълк – добави Кристи.
Вълкът изръмжа.
Чернокожият вампир се усмихна към него.
– О, да, той е лош. Той е голям и лош. Но не се тревожете, дами. Ще ви защитавам с могъщия си меч.
Момичетата последваха тъмнокожия вампир към портата. Той я отвори и те тръгнаха надолу по пътя. Сара погледна назад към Лара и ѝ помаха.
Лара ѝ помаха в отговор. Момичетата бяха в безопасност. Скърцащия беше на земята и ръцете му бяха закопчани с белезници зад гърба му.
– Не може да има оцелели – шепнеше той отново и отново.
Лара потрепери. Аполон беше планирал да убие всички.
Стресната, тя осъзна, че може би в момента Джак се биеше с Аполон. Тя грабна меча на Скърцащия и се затича към храма.
Вълкът побягна пред нея и спря с ръмжене. Лара се мръдна надясно, но вълкът я последва. Тя затича наляво, но той отново ѝ препречи пътя.
– О, стига де – извика тя.
Това сигурно беше върколакът, за който ѝ беше казал Джак. Разбираше ли английски?
– Ти ли си доставчикът, който остави кутията Кракър Джак?
Вълкът изръмжа и кимна с глава.
– Трябва да ида до храма.
Вълкът изръмжа тихо.
– Не можем да стоим тук цяла вечер и да се гледаме.
Вълкът седна на задните си лапи и я погледна със светлите си сини очи.
– Виж, искам да помогна на Джак. Може би има нужда от мен. Ами ако нещо лошо се случи, докато стоим тук? Как бихме живели с това?
Вълкът наколни глава. Обърна се и се затича към храма.
– Благодаря ти – Лара се втурна след него.
Къде, по дяволите, беше Роби? Джак си задаваше този въпрос за десети път. Аполон беше изненадващо добър с меча. Все пак Джак щеше да го победи, ако преди пет минути не се беше появила Атина.
Първоначално вампирката беше изпищяла, наричайки го с дузина обидни имена. След това беше опитала да освободи двамата пазачи от белезниците. Когато не успя, тя вдигна меча на първия. Очевидно беше неопитна във фехтовката, дори не знаеше как да държи меча правилно. Но все пак можеше да се превърне в опасно преимущество за Аполон.
Когато беше парирал Бунтовника, тя се бе втурнала зад него в опит да го прободе в гърба. Той се завъртя и изблъска меча от ръката ѝ, след което продължи да се бие с Аполон.
Къде, по дяволите, беше Роби? Трябваше вече да е телепортирал избраницата до Вълчи хребет и да се е върнал.
Джак се хвърли към Аполон, карайки го да отстъпи. След това внезапно, с периферното си зрение, забеляза нещо да лети към него. Наведе се точно когато ножът прелетя над главата му. Проклетата Атина.
Вратата се отвори и Джак видя как Фил се плъзга вътре. Добре. Може би щеше да се погрижи за Атина.
След това погледна отново, когато Лара влезе, носейки меч. Merda. Трябваше да е в безопасност с другите момичета, не да се излага на опасност.
Атина я забеляза.
– Кучко! Коленичи пред боговете си.
– Върви по дяволите – Лара се приближи към нея, държейки меча с две ръце.
Атина хвърли нож по нея. Джак замръзна за секунда от страх, след което скочи настрана, защото Аполон замахна към него. Той погледна назад. Лара се беше навела точно навреме. Слава богу.
С гневно ръмжене Фил се затича към Атина, но тя го избегна с вампирска бързина и вдигна меча си. Отдръпна се към колоната и завъртя меча, за да държи вълка настрана.