– Здравей, bellissima.
Тя ахна.
– Джак – стоеше в другия край на банята и се беше облегнал на масичката със скръстени ръце. Нямаше отражение в огледалото зад него. – Откога стоиш там?
– Достатъчно дълго – златистокафяви му очи блестяха.
Тя изсумтя и грабна кърпа, за да се изсуши.
– Мислех, че ще останеш в храма, за да наблюдаваш пазачите.
– Роби току-що телепортира и последния, останах съвсем сам и се притеснявах за теб. Исках да се уверя, че си в безопасност – той се усмихна бавно. – Със сигурност си добре. Цялата.
Тя се усмихна, докато подсушаваше косата си с кърпата.
– Трябваше да се присъединиш към мен под душа.
– Сериозно го обмислях. Също така обмислих да използваме едно от леглата в спалното помещение. Но ни очакват да се телепортираме във Вълчи хребет. Ако не се появим до пет минути, ще дойдат да ни търсят.
– О, значи трябва да се облека – тя обу бельо.
Джак я наблюдаваше с поглед, изпълнен с желание.
– Е, беше хубаво, докато траеше.
Тя взе сутиена си.
– Слава богу, че пак мога да нося това. Беше ми толкова втръснало да подскачат в тази рокля.
– Да, беше тъжна гледка.
Тя изсумтя.
– Беше ме страх, че гърдите ми ще започнат да увисват.
– На мен ми изглеждат перфектни – погледът му се фокусира върху гърдите ѝ. – Веднага подскачат, когато ги видя.
Тя се засмя и сложи сутиена си, след това обу дънките.
– Джак, тук ли си? – чу се гласът на Роби от спалното помещение.
– Merda – измърмори Джак. – Идвам! – той излезе от банята.
Лара бързо облече тениската си, след това чорапите и обу обувките си. Изтича в спалното помещение.
Роби ѝ кимна.
– Тъкмо казвах на Джак, че променихме спомените на пазачите и повечето дами. Има една, която искаше да запази паметта си. Казва се Сара.
– О, вярно – госпожица Забранено. Някак Лара не се изненада. – Сара беше започнала да осъзнава нещата. Бяха я дали на някакъв психопат, който се наричаше Зевс, и той я насили.
– Да – Роби се намръщи. – Не можеше да си спомни Зевс, но ѝ помогнахме да си припомни тези неща. Беше доста тежко за милото момиче. Знае, че я е изнасилил и я е ухапал.
– Значи е наясно за вампирите? – попита Джак.
– Да. Трябва много да внимаваме с нея. Телепортирах я направо в Роматех, където ще я държим под око, докато не реши дали иска да запази паметта си – Роби се обърна към Лара. – Познаваш я по-добре от нас. Мислиш ли, че можем да ѝ се доверим?
– Да.
Лара се възхищаваше на Сара. Беше взела тежко решение, когато е поискала да запази спомените. Щеше да е толкова по-лесно, ако ги беше изтрила.
– Обикновено просто бихме изтрили паметта ѝ – продължи Роби. – Но тя учи за учителка, затова реших първо да говоря с Шана.
Джак кимна.
– Трябват ни повече учители.
– Учители за какво? – попита Лара.
– Училище за специални деца – обясни Джак. – Шейпшифтъри и деца като Константин, които притежават част от вампирското ДНК. Ще ти разкажа по-късно.
– Моля те – Лара беше много любопитна относно възможността да има дете от вампир.
– Още нещо – каза Роби. – Когато ѝ върнах паметта за Зевс, тя успя да го опише. Висок, тъмни очи, руски акцент и лявата му ръка е била извита по странен начин. Носел е ръкавица.
Джак замръзна.
– Девет кръга на ада.
– Какво? – попита Лара. – Познаваш ли го?
– Опитваме се да го хванем от няколко години – обясни Роби. – Последните доклади показваха, че е някъде в източна Европа.
Джак погледна разтревожено към Лара.
– Той е Касимир, лидерът на Бунтовниците. И е в Америка.
Лара преглътна нервно. Това сигурно означаваше още битки. Още смърт. Повече смъртни, изложени на опасност.
– Ще отида направо в Роматех и ще разкажа на Роман и Конър – заяви Роби. – След това ще се обадя на Ангъс. Ще иска да прехвърли всеки свободен мъж тук.
Джак кимна.
– Върви. Аз ще заведа Лара във Вълчи хребет.
Роби изчезна.
– Да вървим – Джак уви ръце около Лара.
– Чакай – тя притисна ръце към гърдите му. – Колко лошо е това? Какво иска да направи Касимир?
– Събира армия от вампири, които са били престъпници като смъртни. Планира да убие всеки почтен, пиещ от шише вампир като мен. И след това ще тероризира света на смъртните, ще се храни и убива и никой няма да може го спре.
Лара потрепери.
Джак погали влажната ѝ коса и я избута от лицето ѝ.
– Съжалявам, cara mia. Не исках да те въвличам в това.
– Всичко е наред – тя докосна лицето му. – След катастрофата искам да направя нещо значимо, нещо, което ще се отрази силно на света. Това е то. Не мога да измисля нищо по-важно от това.