Джак облегна ръце на стената, обграждайки я.
– Красивото ти име, bellissima. Какво е?
Тя присви очи.
– Бъч.
Той примигна.
– Бъч?
– Момчетата в управлението ми казват така. Кратко от Баучър – тя го бутна, но той не помръдна.
Тялото му беше като маса гранит. Със сигурност и главата му.
– Бъч – промърмори Джак. – Пълна си с изненади. Харесва ми.
Щом не можеше да го помръдне с груба сила, трябваше да намери друг начин.
– Кажи ми, Джак – обви дясната си ръка около кръста му така, че пистолетът ѝ да се опира в гърба му. – Какво друго харесваш в мен?
Златното в очите му проблесна.
– Харесва ми упоритостта ти. И това, че си умна.
Не беше споменал външния ѝ вид. Това ѝ хареса. Погледна към устните му и облиза своите.
– Кажи ми още, Джак.
Той наведе лицето си така, че устните му да са на сантиметри от нейните. Можеше да почувства дъха му върху бузата си. Тя се наклони към него и постави лявата си ръка в джоба на панталона му, където беше сложил пълнителя.
– Bellissima – той потърка носа си в нейния. – Подлудяваш ме.
Наистина ли? Добре. Това ѝ харесваше. Друго, което ѝ харесваше, беше, че пълнителят бе на сигурно място в ръката ѝ. Тя извади дланта си от джоба му и потърка бузата си по наболата му челюст.
– Целуни ме, Джак.
– Преди или след като ме простреляш? – ръката му се уви около кръста ѝ. Повдигна ръката ѝ така, че да види пълнителя, който държеше. – Как можа, Бъч?
– Как можеш ти. Отказваш да отговаряш на въпросите ми. Засрамваш ме относно сутиена ми. Трябва да те закарам в управлението и да те затворя за няколко дни…
Той грабна и двете ѝ китки, притискайки я до стената.
– И ти отказа да отговориш на въпросите ми. Как се казваш?
– Как изтри паметта на хората?
– Остави въпроса – изръмжа той. – Не искаш да чуеш отговора.
– Аз съм добър детектив. Ще го разбера.
Джак я погледна вбесено.
– Просто го остави, Баучър. Тръгни си и забрави, че някога си ме срещала.
Тя огледа лицето му.
– Как мога да те забравя? Кой си ти? Какво си намислил?
– Не наранявам никого. Можеш ли да ме оставиш на мира?
Можеше ли? Беше ли способна да си тръгне и никога повече да не мисли за него? Не, не можеше. Щеше да се чуди с месеци. Години!
– Ами ти, Джак? Можеш ли да ме забравиш? Искаш ли да не ме видиш повече?
Очите му потъмняха. Той потърка вътрешната страна на китката ѝ с палец, изпращайки сладки тръпки по гръбнака ѝ.
– Ако знаеше какво ми причиняваш, щеше да бягаш. Да тичаш, сякаш адът се разтваря зад теб.
Да бяга? Не можеше да помръдне и милиметър.
– Не прекаляваш ли с драматизма, Джак?
– Прекалявам ли? – попита и се наклони още по-близо, а брадичката му докосна челото ѝ.
Наболата му брада накара кожата по ръцете ѝ да настръхне.
– Мисля, че си пожела целувка, Бъч – прошепна в ухото ѝ, след което се отдръпна, за да погледне устните ѝ.
Дъхът ѝ секна, когато забеляза червените искри в очите му. Това не беше нормално.
На вратата се почука.
– Церемонията започва! – извика Роби.
Джак я пусна и се отдръпна.
– Трябва да тръгвам – отиде да вдигне голямата ѝ чанта. Когато се обърна към нея, очите му бяха възвърнали златистия си кафяв цвят. – И ти трябва да вървиш – подаде ѝ чантата.
Лара бързо зареди пистолета и след това провери дали е обезопасен, преди да го пъхне в кобура. Прибирайки го в чантата, усети как я наляга чувство на провал. Беше много зле в разпитите. Беше намерила Джак, но все още не знаеше почти нищо за него. Обличаше се хубаво. Беше красив. Очевидно имаше проблем с родителите си, но кой нямаше? И можеше да кара хората да забравят.
– Защо не го направи и с мен? Защо накара всички освен мен да те забравят?
Той я погледна тъжно.
– Опитах, bellissima. Имунизирана си към мен.
Тя прегърна чантата, притискайки я до гърдите си.
– Не напълно – току-що беше признал, че може да причинява масова амнезия.
Тя потръпна. Да не би да беше някакъв медиум? Или по-лошо? И как можеше да бъде привлечена от него?
– Ще вземеш ли това? – Джак извади бизнес карта от вътрешния джоб на сакото си. – Пише мобилния ми.
Искаше да я види отново? Имаше чувството, че сърцето ѝ се уголеми в гръдния ѝ кош. Тя взе визитката и я огледа. Джакомо ди Венеция. Последното му име ли беше Венеция, или родният му град? Под името му пишеше МакКей Секюрити енд Инвестигейшън.
– Искам да ми се обадиш, ако си в беда.
Тя го погледна.
– Само ако съм в опасност?
Той ѝ се намръщи.
– Особено ако си в беда. Разтревожен съм за безопасността ти.