Тя пъхна визитката в чантата си.
– Звучиш като баща ми – каза му и тръгна към вратата.
Той ѝ отвори.
– Сериозен съм, Баучър. Светът навън е опасен. Повече отколкото предполагаш.
Тя го изгледа ядосано.
– Не съм некомпетентна, Джак. Само защото ти успя да ме обезоръжиш, не значи, че всеки може да го направи.
– Signorina, ти си тази, която ме обезоръжи.
Тя преглътна шумно. Наистина ли му въздействаше? Или просто казваше тези неща, за да я обърква?
Лара влезе във вестибюла и спря, когато видя булката. Беше красива млада жена, с дълга руса коса, отчасти скрита от фин бял воал. Стискаше огромен букет от бели лилии и рози. Погледът ѝ блестеше от вълнение и погледна към тях с огромна усмивка.
Започна сватбеният марш и тя тръгна по пътеката. След нея блестеше влачещия се край на роклята ѝ.
– Уау – прошепна Лара. – Каква красива булка. Направо блестеше от радост.
Джак постави ръка на гърдите си и се усмихна.
– Amore10. Кара хората да излъчват вътрешен блясък.
– Вярваш в истинската любов? И това „заживели щастливо завинаги“?
Усмивката му угасна.
– Завинаги е много дълго време. Не е било толкова щастливо за мен – отвърна той и я поведе към странична врата.
Какво се беше случило с Джак? Да върви по дяволите, но трябваше да разбере. Искаше да знае всичко за него.
Тя погледна назад.
– Оставих подаръка в склада. Ще го дадеш ли на булката?
– Да – той задържа вратата отворена. – Ще ми звъннеш ли, ако си в опасност?
– Може би – погледна към него и очите им се срещнаха.
Сърцето ѝ замря, сякаш времето беше спряло. И в това безвремие, продължило няколко секунди, тя знаеше, че ще му се обади. Нямаше да може да му устои. Нещо в него караше сетивата ѝ да се изострят и да иска още.
Но как можеше да вярва на мъж, който успява да манипулира умовете на хората. Ами ако манипулираше и нея? Истинско ли беше привличането ѝ към него, или той го беше създал?
Той докосна косата ѝ.
– Внимавай, Бъч.
Сърцето ѝ се сви.
– Името ми е Лара – с тези думи си тръгна, бързайки надолу по стълбите.
Но шепотът му се разнесе след нея в нощния бриз.
– Лара Баучър. Знаех си, че ще е нещо красиво.
8 На английски “нов” се произнася като ню, което е близо по звучене до марката на сутиена – Б.р.
9 Извинете, госпожице (ит.ез.) – Б.р.
10 Любов (ит.ез.) – Б.р.
Глава 4
Джак присви очи при смразяващия кръвта писък. Как можеше нещо толкова малко да бъде толкова шумно? И толкова плашещо?
– Мисля, че не ме харесва – побърза да върне новороденото на баща ѝ.
Роман Драганести се изкиска.
– Държеше я, сякаш е меч, с който ще посвещаваш някого в рицарство – той гушна дъщеря си и я залюля нагоре-надолу.
Джак се отдръпна, страхувайки се, че нещо повече от плач може да излезе от устата на бебето.
– Не ѝ ли призлява от това люшкане?
– Успокоява я – усмихна им се уморено Шана Драганести от болничното си легло в Роматех индъстрис. – Напомня ѝ на времето, когато беше в мен.
– Кльощаво девойче е – Ангъс МакКей я погледна преценяващо. – Със сигурност ще се нуждае от кръстник, нали?
Ема, съпругата на Ангъс, се засмя.
– Това си беше направо намек – тя седна на болничното легло до Шана. – Как си, мила?
– Добре – отвърна Шана. – Но ме е яд, че изпуснах сватбата.
– Аз бях там! – двегодишният ѝ син, Константин, седна на края на леглото. – Носех пръстените.
– И се справи отлично – похвали го Джак, обръщайки се към Роман. – Как кръсти дъщеря си?
– София – той се олюля леко, когато бебето заспа в ръцете му. – На майка ми.
– Прекрасно име за прекрасно малко момиченце – отбеляза Ема.
Джак продължи да се усмихва тактично. Бебето му изглеждаше прекалено чупливо и плашещо. Но все пак нямаше опит отпреди с бебета.
След сватбената церемония имаше кратък прием в църквата за смъртните приятели и семейството на булката. След това партито се беше преместило в банкетната зала на Роматех индъстрис, където вампирите можеха да бъдат себе си и да вдигнат тост за младоженците с Газирана кръв – микс от синтетична кръв и шампанско.
След като поздрави Иън и булката му, Джак се отправи по коридорите на клиника Роматех, където Шана Драганести беше родила второто си дете.
Все още се дивеше на наскоро настъпилите промени в света на вампирите. Всичките му приятели, които бяха ергени, бяха привлечени от въртележката на amore. Роман и Шана изглеждаха сравнително спокойни. Шефът му, Ангъс МакКей, беше щастливо заслепен от съпругата си – Ема. Жан-Люк беше открил Хедър, а сега Иън се беше оженил за Тони.