Някой би си помислил, че има нещо във водата, но пък вампирите не пиеха вода. Всички оцеляваха благодарение на синтетичната кръв, създадена от Роман през 1987г. Само враговете им, Бунтовниците, продължаваха да се хранят от смъртни, често убивайки ги в процеса.
Роман постави спящата си дъщеря в люлката до болничното легло.
– Не е ли красива? – прошепна Шана. – Има тъмната коса на баща си.
Мъжът ѝ пови бебето в розово одеяло.
– Съжалявам, че изпуснах пристигането ѝ. Исках да взема лекарството Остани буден.
– И аз ти казах не – усмихна му се Шана. – Единственото, което пропусна, бе как стена и проклинам мъжете да вървят в ада през половината ден. И когато аз спрях да крещя, София пое щафетата.
– Виж какво мога да правя – Константин дръпна сакото на Джак.
Той го погледна точно навреме, за да види как синът на Роман изчезва.
– Та-да! – появи се отново Тино в другия край на стаята.
– Santo cielo, това беше невероятно!
Джак вече беше чувал за проявилата се сила на Константин да се телепортира, но предполагаше, че момчето имаше нужда от внимание след раждането на сестра му. И наистина беше невероятно. Доколкото Джак знаеше, Тино беше единственият смъртен на света, който можеше да се телепортира.
– Само запомни, че не трябва да правиш това утре, когато баба ти и дядо ти дойдат – предупреди го Роман.
– Знам – провеси глава Тино. – Дядо няма да ме харесва, ако знае, че съм различен.
– Той те обича – настоя Шана. – Всички те обичаме. На дядо просто му е трудно да… разбере.
Това беше подценяване. Джак смяташе бащата на Шана за зареден топ. Начело на екип „Колове“ към ЦРУ, в началото Шон Уилън искаше да убие всички неживи. Сега, когато дъщеря му беше омъжена за могъщ вампир, той се беше отдръпнал и се беше съсредоточил само върху Бунтовниците.
Джак потупа момченцето по рамото.
– Мисля, че дядо ти ще ти завиди. Можеш да правиш толкова невероятни неща, които той никога не би могъл.
Сините очи на Тино се озариха.
– Наистина ли? – обърна се към кръстника си.– Чичо Ангъс, кога мога да получа меч? Каза, че ще ми дадеш.
– О, страхотно – измърмори Шана и се отпусна на възглавниците си.
Ема се изкикоти.
– Няма да му позволим да се нарани.
Ангъс вдигна момчето на ръце.
– Трябва да можеш да вдигаш меч, преди да се научиш да го използваш.
Константин уви ръце около врата му.
– Гладен съм.
– Има храна на рецепцията. Искаш ли да идем заедно? – попита Ангъс.
– О, да! – момчето се размърда в ръцете на кръстника си. – Искам да видя Тони!
– Добре – Ангъс се насочи към вратата. – Ще ви го върна след малко.
– Мерси – благодари Шана. – И моля те, помоли Иън и Тони да наминат, преди да си тръгнат. Много съжалявам, че изпуснах сватбата.
– Ще ти разкажа всичко – обеща ѝ Ема.
– Scusi – Джак се поклони към дамите и кимна към Роман, след което последва Ангъс извън стаята.
– Премислих предложението ти – каза на шефа си, докато вървяха надолу по коридора. – Ще се радвам да заема мястото на Иън – тъй като шотландецът заминаваше за тримесечен меден месец с Тони, мястото като охрана в Роматех индъстрис беше свободно за известно време.
– Отлично – Ангъс пусна момчето и Тино изтича напред. – Но се чудя защо си промени мнението. Снощи на партито ми каза, че искаш да се върнеш в Европа и да намериш Касимир.
Джак повдигна рамене.
– Следите са мъртви. Буквално – смяташе се, че Касимир е в източна Европа, въпреки че вампирите не бяха успели да посочат точното място. Ако някой от хората на Касимир дадеше информация, не оцеляваше повече от няколко нощи. – Толкова близо сме до откриването му, колкото бяхме и преди две години.
– Да, това е много дразнещо.
Адски дразнещо. Джак се съмняваше, че някога ще успеят да заловят водача на Бунтовниците, не и докато той можеше просто да се телепортира навсякъде из владенията си.
– Мислих върху това, което каза, и си прав. Руско-американското сборище ще иска да си отмъсти.
Джак беше помогнал на Иън и Тони да победят местния руски Бунтовник при превземането на Дигиталния вампирски канал. Това се случи преди пет месеца, точно преди Коледа.
– Тъй като бях намесен в инцидента с ДВК, мисля, че трябва да съм тук за последствията.
Ангъс кимна.
– Знаеше ли, че наричат битката в ДВК – масово избиване?
– Не съм изненадан – Джак чуваше музика, докато двамата се приближаваха към банкетната зала. Бандата свиреше валс. Колко жалко, че не можеше да покани Лара Баучър тук. Щеше да е прекрасно, ако можеше да я държи в ръцете си и да се въртят по дансинга, докато и двамата останат без дъх и се замаят. Той би стегнал ръце около меките ѝ гърди….