Ангъс постави ръка върху рамото му.
– Внимавай, приятел. Много внимавай – с тези думи той влезе в залата.
Джак въздъхна. Ако кажеше на Лара, щеше да изложи на опасност своя живот и този на всичките му приятели вампири.
Цялостната дилемата му стана болезнено ясна. Не можеше да сподели истината с нея. А тя никога нямаше да му се довери, ако той не го направеше. Ситуация без шанс за победа. Трябваше да последва съвета на Ангъс и повече да не се вижда с тази жена.
Тих глас в него прошепна не. Повтаряше думата все по-силно, докато не се превърна във вик. Merda. Ако му се обадеше, ако имаше нужда от него, щеше веднага да отиде.
През следващата седмица Джак се приспособяваше към новата си позиция като управител на охраната на Роматех индъстрис. Не беше трудно. Всъщност беше си направо като почивка след двегодишен лов на Касимир в източна Европа.
Беше пристигнал в Ню Йорк през май за ежегодната пролетна конференция и гала балът. Беше му се сторило нормално да остане в Ню Йорк, тъй като сватбата на Иън беше само след седмица. Сега, след като заместваше Иън, щеше да остане още три месеца.
Роматех беше оживено място през деня, с двеста смъртни работници, които правеха синтетична кръв и я изпращаха до болници и кръвни банки. През нощта идваха около петдесет служители – вампири. Някои, като Ласло, бяха брилянтни учени, които помагаха на Роман. Другите, не толкова брилянтни, пакетираха и изпращаха синтетична кръв и Вампирската синтетична кухня за вампирите из целия свят. Работата на Джак беше да пази Роматех от Бунтовниците, които смятаха компанията за главна терористична цел.
Финиъс МакКини му помагаше. Дугъл Кинкейд, който работеше за Роматех вече пет години, беше изпратен в източна Европа да помага на Ангъс в търсенето на Касимир. Конър Бюканън беше съветникът на Джак. Като личен бодигард на Роман и семейство Драганести, Конър често беше в Роматех.
Когато Финиъс правеше обиколка из сградата, Джак оставаше сам в офиса на охраната и мислите му винаги отлитаха към Лара Баучър. Не се беше обаждала, което се надяваше да означава, че е в безопасност. Изкушаваше се да я потърси, но винаги успяваше да устои. За да задоволи любопитството си, я проучваше чрез компютъра си.
Знаеше къде живее. Знаеше, че работи за управлението в Северен Мидтаун. Но колкото повече разбираше за миналото ѝ, толкова повече се объркваше. Тя го объркваше.
Родом беше от град в северна Луизиана, където баща ѝ е бил кмет, а майка ѝ – в борда на местния кънтри клуб. Лара е можела да живее прекрасно там, защо се беше преместила в Ню Йорк? На седемнайсет беше спечелила титлата Мис Тийн Луизиана. Защо би се отказала от уреден живот, за да стане полицай?
На третата вечер от разследването си той попадна на заглавие във вестник отпреди шест години. ПОСЛЕДНАТА МИС ТИЙН ЛУИЗИАНА ПОЧТИ УМИРА В КАТАСТРОФА. Сърцето му се беше свило. Santo cielo. Снимката показваше смачкана кола, обърната по таван. Лара е била вътре? Той прегледа статията. Интензивни грижи. Не се очаква да оживее.
Merda. Каква болка и ужас беше изживяло момичето? Протегна се към телефона си, за да ѝ се обади.
Не. Беше я помолил да го остави на мира и тя беше изпълнила желанието му. Той затвори прозореца в браузъра и започна да крачи из стаята. Беше я отбягвал точно както беше предложил Ангъс. Нямаше да е на добре да се свърже с нея. Можеше само да се радва, че тя се е оправила след инцидента. Беше жива и здрава.
Рискувайки живота си всяка нощ на улицата. Тази мисъл го накара да извади телефона от джоба си. Може би се беше обадила през деня, когато спеше мъртъв. Нямаше съобщения. Вкара домашния и служебния ѝ телефон в контактите си. За всеки случай.
Девет кръга на ада. Беше глупак. Бяха минали седем нощи, а той все още искаше да я види. Почти му се прииска да я сполети беда.
Минаваше единайсет вечерта, неделя вечер, когато Лара и партньорът ѝ пристигнаха в жилищната сграда до парка Хъдсън Ривър. Госпожа Келси Трент се беше обадила на 911 за помощ, след което изведнъж беше затворила. Лара чуваше виковете от коридора. Мъж и жена.
Харви почука на зелената врата.
– Полиция на Ню Йорк!
Лара чакаше на четири метра зад Харви с извадено оръжие, готова, в случай че партньорът ѝ бъде нападнат.
Вратата рязко се отвори.
– Какво искате, по дяволите? – пред тях застана мъж на средна възраст, облякъл обикновено долнище на пижама и войнишка тениска. Очите му се присвиха, когато видя униформите им. – Сигурно сте объркали мястото. Тук нищо не става.
– Вие ли сте господин Трент? – попита Харви.