– Може би. Какво искате?
Мъжът вонеше на алкохол и Лара забеляза, че кокалчетата на дясната му ръка са разкървавени.
– Получихме обаждане – обясни Харви. – Може ли да влезем?
– Обаждане – господин Трент ги погледна объркано, след което погледът му се избистри. Погледна през рамо. – Тъпа кучка! Ти ли се обади в полицията?
Лара чу женски стонове от вътрешността на апартамента.
– Госпожо Трент, имате ли нужда от доктор?
– Нищо ѝ няма – настоя съпругът.
Лара вдигна брадичка.
– Няма да си тръгнем, докато не проверим състоянието на жена ви, господин Трент.
– Виж ти, каква си напориста – ухили ѝ се подигравателно мъжът. – Тогава влез, сладкишче, и провери обстойно. Проверявай колкото ти се иска.
Харви пристъпи във фоайето и бутна мъжа така, че Лара да влезе.
– Можете ли да ми кажете какво стана, господине?
Господин Трент прокара ръка през тънката си коса.
– Келси падна под душа. Това е.
Лара бързо огледа фоайето. Ориенталски килим се простираше по целия дървен под. До едната страна стоеше дървена маса, на която беше поставена масивна лампа, осветяваща тесния коридор. Сводести отвори водеха към хола от едната страна, а от другата към трапезарията. Имаше затворени врати в края на фоайето, както и пейка с възглавнички.
Там седеше жена. Келси Трент, предположи Лара. Прасковената ѝ хавлия беше в тон с чехлите ѝ. Бе скръстила ръце на коленете си и беше облегнала чело на тях.
– Чухме как гласът ти се повишава от гняв – каза Харви на пияния съпруг.
– Крещях на Келси, задето е толкова непохватна – изръмжа господин Трент. – Защото ми пука, сещате ли се.
Лара сложи ръка на кръста си и седна на пейката до съпругата.
– Госпожо Трент, добре ли сте?
Тя вдигна глава. Лявото ѝ око беше подпухнало и посинено, устната ѝ беше сцепена. Жената погледна притеснено към съпруга си.
– Аз… паднах под душа.
– Виждате ли? – попита той. – Това ви казах и аз.
– Нека идем до кухнята за пакет лед – Лара помогна на жената да стане и погледна Харви настоятелно.
Той щеше да разбере. Щеше да притисне съпруга и да изтръгне от него признание за насилие и побой. Можеха да арестуват мъжа заради самото подозрение, но признание щеше да улесни осъждането му в съда.
– Кухнята е тук – Келси Трент отвори една от вратите и въведе Лара в осветена стая.
Лара грабна кърпа от сивия гранитен плот и отвори вратата на фризера.
– Имате ли други наранявания?
– Не, добре съм – Келси седна до кухненската маса. – Просто се подхлъзнах и паднах.
Лара постави шепа ледчета по средата на кърпата.
– Бъдете честна за това, окей? Ако бяхте паднали под душа, нямаше да нараните само лицето си.
Раменете на Келси се превиха.
Лара сгъна кърпата около леда. Докато отиваше към масата, забеляза празната бутилка от водка в мивката.
– Обади ни се за помощ, Келси. Не можем да ти помогнем, ако не ни кажеш истината.
– Аз… не трябваше да му правя проблем, че пие толкова много.
Лара ѝ подаде кърпата с лед.
– Не си виновна ти. Колко пъти те е удрял?
Келси притисна кърпата към устната си.
– Това е само вторият… не, третият път.
– И веднъж е много – Лара седна до нея. – Трябва да спреш това. Подай оплакване.
– Не! Това много ще ядоса Чарли. Ще стане дори по-зле.
– Не, ще е по-добре. Той ще е в затвора.
Лицето на Келси пребледня от ужас.
– Но какво ще правя без него?
Не знам, ще живееш? Лара преглътна нарастващия си гняв.
– Слушай, той ще продължава да те ползва за боксова круша. Всъщност можеш да си сигурна, че ще става все по и по-агресивен.
Келси погледна към отворената врата.
– Какво прави този полицай с него? Няма да арестува Чарли, нали?
– Само говорят засега…
– По-добре да не ядосва Чарли – продължи Келси, видимо изнервяйки се. – Чарли има пистолет в хола…
– Какво? – Лара скочи на крака. – Стой тук.
Тя откопча кобура и погледна във фоайето. Нямаше следа от Харви и Чарли Трент. Сигурно са отишли в хола. Тя повиши глас.
– Харви? Може ли да поговорим за минута?
– Какво правиш? – изпищя Келси. – Не застрелвайте моя Чарли!
– Тихо – изсъска Лара. Чу мъжки вик. – Харви!
БАМ! Чу се изстрел.
Келси изпищя отново.
Сърцето на Лара се сви и тя извади оръжието си.
– Харви, отговори ми!
– По дяволите! – чу се викът на Чарли от хола. – Тъпа кучка! Това нямаше да стане, ако не беше повикала полицията!
Лара едва чуваше мислите си от виковете на Чарли и пищенето на Келси. Обзе я паника, когато си представи как Харви умира на пода в хола. Стегни се. Трябваше да остане спокойна заради партньора си. Беше минала през хиляди подобни симулации в академията, но все пак не беше подготвена за смразяващия ужас от това, че умират истински хора.