– Лара, подай ми белезниците си – заповяда Джак.
Леденостуденият въздух се плъзна по кожата ѝ. О, боже, и в стаята на хотела беше студено. Джак ли правеше това? И как се беше появил от нищото?
Той я погледна.
– Добре ли си?
– Аз… – тя залитна и оръжието ѝ се удари в един от краката на масата.
Погледна го, объркана и дезориентирана от прозрението, което изведнъж я бе ударило с главоломна сила.
– Лара, остави пистолета – нареди Джак нежно. – И ми дай белезниците.
Тя го пъхна в кобура, след което се изправи и сковано отиде до Джак, подавайки му белезниците.
– Благодаря ти, че дойде.
Нямаше нужда да стреля. Джак я беше отървал от убийство. Той може би бе спасил живота ѝ. Както и тези на всички в апартамента. Включително партньора ѝ…
– Харви! – тя побягна извън кухнята и го намери на пода в хола.
Беше в съзнание, притискайки ръка към напоената си с кръв риза.
Тя забеляза пълен със сгънати дрехи кош за пране на масата за кафе и грабна първото, което успя. Кърпа, добре. Лара коленичи до партньора си и притисна кърпата в раната от куршума.
– Бъч – изстена Харви. – Слава богу! Чух изстрели. Страхувах се, че си…
– Добре съм. Всичко е под контрол. Ти само се дръж, окей? Подкреплението и линейката идват.
Харви се намръщи.
– Сглупих. Видях пистолета му, но се поколебах. Аз… никога не ми се е налагало да стрелям по някого досега.
– Знам – зрението на жената се замъгли от сълзи. – И аз не исках да стрелям – беше късмет, че Джак се беше появил точно тогава.
Но сега, далеч от него, усещаше как ледената вълна се отдръпва от ума ѝ. Осъзна, че Келси и лудият ѝ съпруг стоят тихо и кротко, защото Джак им беше наредил така. Беше поел контрола над ситуацията, без дори да намачка скъпия си костюм.
Тя потрепери. Какъв човек се появяваше магически? Или се движеше бърз като светкавица? И контролира човешките умове? Поне беше на нейна страна, защото можеше да бъде много опасен.
Вниманието ѝ се върна върху Харви, когато очите му трепнаха и се затвориха.
– Харви? Харви, дръж се!
– В безсъзнание е – каза Джак, влизайки в стаята. – Ще трябва веднага да му се прелее кръв – за момент затвори очи и си пое дълбоко въздух, – кръвната му група е нулева положителна.
– Как разбра? – попита тя, придържайки кърпата, притисната в раната на мъжа.
Погледна към Джак. Изглеждаше толкова нормален. Ако можеше да нарече невероятно красивия му външен вид нормален.
Той коленичи до нея.
– Предполагам си се обадила за подкрепление и линейка? – когато тя кимна той продължи. – Мъжът и жената няма да си спомнят за мен. Промених спомените им…
– Как? Как го правиш?
– Трудно е за обяснение – вдигна ръка, когато тя се опита да протестира. – Не сега, Лара. Времето ни изтича и трябва да сме сигурни, че историите съвпадат.
– Искаш да излъжа?
– Това е истината според двойката в кухнята. След като мъжът е прострелял партньора ти, е дошъл след вас. Скрила си жена му зад масата, докато си чакала отстрани до вратата. Той е влетял, стреляйки като луд, а ти си го ударила по главата с палката си.
– Те така ли си спомнят?
– Да. Мъжът е паднал на земята в безсъзнание. Сложила си му белезници, след което си се втурнала тук, за да помогнеш да партньора си.
– Не мисля, че мъжът е бил в безсъзнание.
– Ще бъде скоро – Джак извади бяла кърпичка от вътрешния джоб на сакото си. – Дай ми палката си.
– Вече е обезвреден. Ще го удариш ли?
– Лара, историята трябва да звучи реално. Ще ти повярват, че си укротила въоръжен мъж, който е доста по-едър от теб само ако преди това си го ударила.
Беше прав, въпреки че тя нямаше да му го каже. Навън извиха сирени. Подкреплението идваше. Дано да имаше и линейка за Харви.
– Ето – тя подаде палката на Джак. – Но не го удряй прекалено силно.
Устните на Джак се извиха в усмивка.
– Прекалено си мила за този занаят, bellissima – усмивката му се изпари. – Този мъж се опита да те убие. Заслужава повече от удар по главата.
Джак излезе от стаята, държейки палката с кърпичката. Лара се зачуди дали е прав, дали наистина не ѝ пукаше прекалено много? Но ако не я интересуваше достатъчно, как би могла да бъде добро ченге? Напрегна се, очаквайки някакъв звук.
Конк. Потръпна. Чарли не беше извикал или дори изстенал. Беше се подчинил на заповедта на Джак да бъде тих. След няколко секунди вторият се върна, подавайки ѝ палката.
Лара я подпъхна под колана си.
– Как се движиш толкова бързо?
Той прокара ръка през гъстата си черна коса.
– Няма време да ти обяснявам сега.