Джак се разсея за момент, виждайки надписа на боксерките на другия вампир. „Дамите си падат по Боб“.
– Ах, извинявай, че ви прекъсвам.
Лицето на Финиъс почервеня.
– Само се упражнявах. Когато си известният Любовен доктор, трябва да си винаги в топ форма.
– Разбирам.
– Сигурен съм – Финиъс грабна тъмната АВГА от тоалетната масичка. Краката ѝ стояха вдървено като на кукла Барби, стърчащи, затова той ги бутна надолу. – Чух, че си голям Казанова.
– Така казват – измърмори Джак. Никога нямаше да успее да се отърве от всеизвестната репутация на баща си. – Предполагам, че си бил прекалено зает, за да чуеш, но Шана е започнала да ражда. Момчетата тръгнаха с Роман. Освен Ласло. На него още му е лошо.
– Да бе? – Финиъс се върна в стаята, стиснал тъмната АВГА подръка.
– Слънцето ще изгрее скоро. Трябва да разчистим.
Финиъс погледна към леглото и лежащата в локва кървава бира АВГА.
– Мамка му, братле. Трябват ни професионалисти за това. Да викнем Вампирските камериерки? Те чистят къщата на Роман в града.
– Звучи страхотно. Ще им звъннеш ли?
– Не им помня номера, но го има в Черните страници.
Никога нямаше да намерят вампирската версия на телефонния указател в хотел Плаза.
– Имаш ли… – Джак беше прекъснат от силно почукване.
– Очакваш ли някого? – очите на Финиъс светнаха. – Може би няколко истински жени?
– Полиция на Ню Йорк – провикна се мъжки глас. – Отворете вратата, моля.
Джак си пое рязко въздух. Merda2.
– По дяволите – прошепна Финиъс. – Ченгетата – той се огледа притеснено. – Здравата сме загазили.
– Спокойно – прошепна Джак в отговор. – Ще използвам умствен контрол, за да ги разкарам.
– Не мога да се оправям с полицията – отдръпна се другият вампир. – Изчезвам оттук, братле.
– Тръгваш си? – присви очи Джак, а чукането по вратата стана по-силно.
– Отворете вратата, веднага! – извика полицаят.
– Идвам ей сега – провикна се Джак.
– Виж, приятел – Финиъс метна тъмната АВГА обратно в банята и затвори вратата. – Отивам в апартамента и ще се обадя на Вампирските камериерки. Ще дойда по-късно да ти помогна, окей? – тялото му изчезна, когато се телепортира.
– Grazie mille3 – прошепна Джак.
Той влетя в хола, обмисляйки опциите си. Можеше да вземе Ласло и да ги телепортира, но полицията все пак щеше да влезе и да види кървавата бъркотия. Апартаментът беше запазен на негово име и можеше да го извикат за разпит. Не, беше по-добре да се справи с това сега и да използва вампирския умствен контрол, за да заличи спомените на полицаите.
Ласло се изправи с мъка.
– Това е отвратително – потта се стичаше по челото му. – Мисля, че пак ще повърна.
– Дръж се – прошепна Джак. – Ще се отърва от ченгетата.
– Ще извикам управителя да ми отвори вратата – изкрещя полицаят.
– Идвам!
Джак открехна вратата два инча и бързо прецени униформения мъж. Млад, нервен, лесен за вампирски умствен контрол. Погледът му се плъзна към втория полицай.
Santo cielo4. За момент забрави да диша. Не че липсата на кислород можеше да му причини болка. Първото му впечатление: тя се опитваше умело да омаловажи външния си вид. Златисточервена коса, строго прибрана във френска плитка. Свежа, кремава кожа, няколко сладки лунички и големи сини очи. Носеше много малко грим и въпреки това успяваше да изглежда ослепително.
Очите ѝ се отвориха широко, когато погледите им се срещнаха. Устата ѝ се разтвори леко, привличайки вниманието му към розовите ѝ, сладко оформени устни.
– Bellissima5 – прошепна той.
Жената възвърна самообладанието си с усилие, което Джак почти можеше да чуе. Устните ѝ се затвориха и тя се намръщи. Брадичката ѝ се вирна. Ръцете ѝ прихванаха колана ѝ. Без съмнение искаше да изглежда заплашително, с ръце толкова прибрани до тялото и близо до палката, но единственото, което постигна, бе да подчертае красивите си като пясъчен часовник форми.
Трябваше да носи най-изискания сатен. Трябваше да показва извивките си като богиня. Фактът, че правеше точно обратното, покривайки се от глава до пети в мъжка синя униформа, беше интересен.