Но тя искаше отговори сега, по дяволите! Знаеше, че остатъкът от вечерта ще се състои от попълване на доклади и посещения в болницата, за да провери как е Харви.
– Добре. Утре.
Тя обърна глава, чувайки стъпки отвън в коридора. Звучеше сякаш стадо слонове се бяха втурнали да я спасяват. Почти можеше да си представи Тарзан, яздещ един от тях. Не, чакай. Красивият герой вече беше в стаята.
– Искам да ми кажеш всичко утре – обърна се тя към Джак.
Нямаше го.
– О, това мирише хубаво! – ЛаТоя Лафайет пусна чантата и ключовете си на масичката до вратата. – Какво готвиш, момиче?
– Пържена сьомга – отвърна Лара и внимателно обърна рибешките филенца в тигана.
– Супер! – съквартирантката ѝ махна лилавия си суитчър на Тигрите на Луизианския щатски университет и разроши лъскавите си черни къдрици. – Валя през целия шибан ден – сложи мокрия суитчър на облегалката на стола в малкия им хол. – Е, как така готвиш? Не че се оплаквам. Обожавам храната ти. Но мислех да излезем, за да празнуваме.
– Не искам това да се превръща в голяма работа.
– Но то е голяма работа – ЛаТоя влезе в кухнята. – Спасила си живота на онази жена. И на децата ѝ. Както и на Харви.
– Не съм спасявала Харви. Докторите го направиха.
– Прекалено си скромна, момиче – ЛаТоя изми ръцете си на кухненската мивка. – Всички говореха за теб в моя участък. Чух, че щели да организират пресконференция с шефа на полицията, който ще те похвали.
– О, боже, надявам се да не се случи – Лара прибави нарязан магданоз и див лук в купата с картофеното пюре.
– Знаеш, че ще изцедят всичко, което си струва от тази история. Само три месеца, откакто си се дипломирала от академията, и вече спасяваш деня. Ти си като примерно дете, което показва колко успешна е тренировъчната програма.
– Но аз не съм направила нищо! – Лара удари ядно скилидка чесън с тъпия край на ножа. – Джак го направи.
– Ти го знаеш. Аз го знам. Но никой друг – ЛаТоя се облегна на плота. – Не ме гледай така, докато държиш нож, момиче.
Лара изпухтя, докато добавяше смачкания чесън в пюрето. След няколко часа попълване на доклади и интервюиране от детективите, които бяха поели случая, а след това още два часа в болницата при Харви, Лара най-сетне се беше довлякла до апартамента си в Бруклин около осем и половина сутринта.
Беше разказала цялата история на ЛаТоя преди приятелката ѝ да тръгне за работа в 26-то районно. След това Лара си беше взела душ и се беше пъхнала в леглото си. Но дори толкова уморена, не беше успяла да заспи. Изстрели и писъци ехтяха в главата ѝ, придружени от картина на кървящия на пода Харви.
И беше продължила да се чуди за Джак. Бе решила, че най-добрият начин да му благодари за това, че я беше спасил, беше домашно сготвено ядене в луизиански стил. Беше му звъняла, но не ѝ беше вдигнал. Остави съобщение, с което го канеше на вечеря, след което беше отишла да пазарува. Беше опитала да звънне отново към пет следобед.
Не ѝ беше вдигнал.
– Какво има в салатата? – ЛаТоя разгледа съдържанието на дървената купа, докато я носеше към масата.
– Спанак, чери домати и кедрови ядки.
– Оу, изискано – ЛаТоя погледна към поставените на масата неща. Най-хубавите им чаши и прибори, салфетки от плат и свещи. – Доста си се потрудила за това.
– Беше ми скучно – Лара приготви две чинии с риба и пюре. – Капитанът ми нареди да си взема кратка отпуска.
– Платена ли? Късметлийско куче такова – ЛаТоя запали свещите с кибрит. – Дори да е така. Изглежда адски… романтично.
– Хайде да ядем – Лара сложи чиниите на масата.
ЛаТоя присви кафявите си очи, духайки клечката.
– Направила си това за Джак, нали?
Тя потисна стона си, докато сядаше на масата. Нямаше смисъл да отрича.
– Добре. Поканих го на вечеря, но той не ми върна обажданията. Това не означава, че не съм планирала да ям с теб.
ЛаТоя седна срещу нея.
– Момиче, знам кога трима са тълпа. Щях да те оставя насаме с мистериозния мъж. Но казваш, че не ти е върнал обажданията?
– Не – Лара сложи салата в купите им за салата. – А оставих две гласови съобщения.
– Може да не ги е получил.
– Няма да му се обаждам пак. Ще изглеждам отчаяна. А аз не съм. Никак даже – лъжкиня! Искаше да го види отново.
ЛаТоя поля салатата си с балсамов оцет.
– Кретен. Изкушавам се да му звънна и да му налея малко здрав разум.
– Не!
ЛаТоя се подсмихна, след това отиде до хладилника.
– Разполагам с перфектното решение за това. Вино. Имаме повод и причина. Ще вдигнем тост за героичните ти дела и ще удавим мъката си, породена от разочарованието ни от мъжете.