– Ще пия за това.
Лара забоде вилицата в салатата си. Храната изглеждаше и миришеше чудесно, но ѝ липсваше апетит. Майната на този Джак. Беше толкова объркващ. Бе рискувал живота си, за да ѝ помогне, а сега дори не можеше да върне обаждането ѝ?
ЛаТоя поднесе две пълни чаши за вино. Седна и вдигна своята.
– Тост. За най-добрата ми приятелка, един истински герой.
– Не съм герой. Стана ми достатъчно тъпо, че го чух на работа, не ми трябваш и ти особено след като знаеш истината.
ЛаТоя се нацупи.
– Да, момиче, знам истината. Ако не беше ти, все още щях да бъда продавачка в някое малко градче, за което никой не е чувал. Ти ме буташе напред, когато не можех сама. Ти си моят герой.
Очите на Лара се навлажниха. Беше срещнала ЛаТоя в болницата след катастрофата. Тя беше простреляна при обир на магазина, в който работила. Докато Лара беше живяла глезено преди инцидента, ЛаТоя се беше борила да оцелее след дълги години на насилие.
– Първоначално ме мразеше.
ЛаТоя се усмихна.
– Мислех, че си малко разглезено момиченце. Мис Тийн Луизиана.
Лара присви очи.
– И съм сигурна, че фактът, че майка ми идваше да ме посещава с тиара и лента, не е помагал.
ЛаТоя се разсмя.
– Момиче, майка ти е луда!
– Със сигурност – майка ѝ все още участваше в конкурси за красота, а беше на петдесет и две. – Знаеш ли, и ти ми помогна. Щеше да е много по-трудно да въстана срещу родителите си и да последвам мечтите си, ако бях сама. Не знам какво бих правила без теб.
– За нас – ЛаТоя чукна чашата си в тази на Лара. – Най-коравите младши ченгета в големия град.
– За нас. Да сме живи и преуспяващи – цитира любимия им тост, взет от Вулканите в Стар Трек.
Известно време ядоха мълчаливо и мислите на Лара се върнаха към Джак. Копелето беше променило спомените на господин и госпожа Трент. Сега показанията им я караха да изглежда като герой. И трябваше да е сигурна, че историята ѝ съвпада с техните.
– Трябва да се срещна с психиатъра на управлението.
– Това сигурно ще бъде рутинна процедура – ЛаТоя набута няколко картофа в устата си.
– Предполагам – Лара побутна рибата в чинията си. – Малко се притеснявам. Имам предвид, ами ако разкажа на доктора историята и той разбере, че лъжа?
– Няма да се съмнява. Не и ако потвърждава всичко, което семейство Трент са казали.
Лара въздъхна.
– Не ми е удобно, че всички ме смятат за герой.
– Преживей го най-сетне. Затова искахме да сме ченгета, помниш ли? Искахме да залавяме лошите и да променим света. Плюс това никой няма да ти повярва, че някакъв странен човек се е появил магически, за да спаси положението.
Лара остави вилицата си.
– Ти ми вярваш, нали?
Кафявите очи на ЛаТоя омекнаха и тя се протегна, за да докосне ръката на приятелката си.
– Да. Гледах те в болницата, докато се мъчеше отново да се научиш да четеш и да пишеш. Гледах те, докато и двете се борехме със занятията в университета. И оцеляхме заедно в академията. Знам, че не би ме излъгала, колкото и странно да звучи истината.
– Благодаря ти – Лара стисна ръката на най-добрата си приятелка и след това отново взе вилицата. – Трябва да бъда много внимателна какво говоря пред психиатъра. Не искам да си помисли, че мозъчната травма ми пречи все още.
– Не ти пречи. Минаха шест години. Преживя го.
– Как може да си толкова сигурна? Никой не помни да е виждал Джак освен мен. Ами ако е някоя моя фантазия?
– Тогава кой нокаутира господин Трент? Ами визитната картичка, която ти даде? Телефонът работеше.
– Така е – нея не си я беше измислила.
– Видяла си го на сватбата на Иън МакФий – продължи ЛаТоя. – А аз знам, че той е истински. Обадих му се, когато го видях в онзи сайт за срещи.
– Не си!
– О, ама съм – ЛаТоя занесе чинията си в кухнята. – Някаква жена каза, че ще предаде съобщението. След това Иън се обади късно, сигурно към полунощ. Доста се ядосах особено като каза, че е обвързан. Но пък акцентът му беше много сладък.
Лара поклати глава.
– Не мога да повярвам, че си му звъняла.
– Аз не мога да повярвам, че не ме взе на сватбата му – ЛаТоя постави юмруци на хълбоците си. – Щеше да е яко да го видя. На живо толкова хубав, колкото и на снимката ли е?
– Всъщност… не го видях.
– Ти луда ли си? Пичът е секси!
– Не забравяй, зает е.
ЛаТоя въздъхна.
– Да, да. Та, как изглежда Джак? Толкова сладък ли е, колкото и Иън?
Лара не помнеше как изглежда Иън. Не че имаше значение. Нямаше начин да изглежда по-добре от Джак. Тя занесе и своите чинии в кухнята.
– Джак е най-красивият мъж, който някога съм виждала.
– Сериозно?