– Което сигурно значи, че наистина си го въобразявам – тя отвори хладилника. – Искаш ли десерт? Направих кален мисисипски пай.
– Мамка му, момиче, постарала си се.
Лара сложи пая на плота.
– Исках да отговори на въпросите ми.
– Хубава храна, свещи… на мен ми изглежда, че си искала да правите и друго, освен да говорите.
Лара стрелна раздразнен поглед към приятелката си, след което отряза две парчета от пая.
– Само исках да създам спокойна обстановка, за да се чувства спокоен и да сподели всичките си тайни.
– Да бе – ЛаТоя грабна вилица и си взе пая, след което се върна към масата. – Там откъдето идвам, кален мисисипски пай означава: хайде да пристъпим към работа и да се поизпотим, миличка.
С подсмихване, Лара остави своята чиния с пай на масата. Върна се, да си вземе чаша вода.
– Мисля, че страни от мен, защото го е страх, че ще разкрия тайната му.
– Хмммм – ЛаТоя обмисли предположението ѝ с пълна уста. Преглътна. – Искаме да сме детективи, нали? Сами ще разкрием тъмната му тайна.
– Опитвам от седмица – Лара отпи от водата, докато се връщаше към масата. – Единственото, което мога да твърдя, е, че е медиум.
– Защото бърника из умовете на хората?
– Да – Лара седна. – Но има и други сили, които не мога да си обясня. Например суперскорост.
– Тогава е супергерой. Нали знаеш, по-бърз от куршум – ЛаТоя лапна още пай.
– Това е истинският свят, не комикс. Как може някакъв нормален мъж изведнъж да стане супергерой?
Очите на ЛаТоя светнаха от веселие.
– Може би е бил ударен от светкавица. Или е паднал в цистерна, пълна с киселина.
Лара се засмя.
– Може и да изглежда вкусен, но не изглежда прегорен.
– Тогава сигурно е извънземен. Супермен се сдоби със сили така.
Лара дъвчеше пай, представяйки си Джак в тесен латексов костюм, с веещо се от вятъра наметало. Боже, изглеждаше добре.
– Не бих имала против супергерой, ако изглежда като Джак. Но не обяснява как може да се появява и изчезва, когато си пожелае.
– Това е трудно – ЛаТоя отново напълни устата си, след което очите ѝ блеснаха за пореден път. – Сетих се! Астрална проекция! – каза тя с пълна уста.
– Какво?
– Означава, че той е бил на едно място, а душата му…
– Знам какво значи, но Джак не беше дух. Удари Чарли Трент в пода и го закопча.
– Добре – намръщи се ЛаТоя. – Тогава няма как да е призрак.
– Не – Лара си спомни как се беше отъркала в него в килера на църквата. – Напълно солиден е.
– Докосвала си го?
Лара сви рамене.
– В процес на разпит.
Приятелката ѝ се изкиска.
– Със сигурност. Тогава единственото обяснение как може да изчезва, е, че може да се телепортира. Като в Стар Трек.
– Би го обяснило, но телепортирането още не е измислено.
ЛаТоя насочи вилицата си към Лара и я погледна всезнаещо.
– Те така искат да вярваме.
Лара се ухили.
– Мислиш, че НАСА или някоя секретна правителствена организация е намерила начин да се телепортираме?
– Да. И Джак е един от тайните им агенти.
– Трудно е за вярване – измънка Лара с пълна уста.
– Сетих се! – лицето на ЛаТоя светеше от вълнение. – Той е таен агент от бъдещето.
– Разбира се. Телепортация и пътуване във времето. Като ги съчетаеш, звучи много по-реалистично.
ЛаТоя я изгледа.
– Хей, има смисъл. Хората не знаят как да се телепортират сега, но в бъдещето ще са наясно. Оттук следва, че е от бъдещето.
– И е пътувал назад във времето, за да организира ергенско парти в хотел Плаза?
– Добре, подигравай ми се колкото искаш – ЛаТоя занесе празната си чиния в кухнята. – Но няма да харесаш алтернативния вариант. След като хората не могат да се телепортират, тогава Джак трябва да е извънземно.
– Не може да си сериозна.
ЛаТоя посочи Лара с пръст.
– Това е втората теория, сочеща към това, че е извънземен. Случайност? – тя заклати пръста и главата си. – Не мисля. Когато си пише името, слага ли апостроф? Дж‘ак вместо… Джак?
– Защо би правил това? Звучи по същия начин.
– Всички извънземни го правят. Част от кода им е.
Лара изсумтя.
– Изглеждаше ми ужасно човечен.
– Той иска да си мислиш, че е човек, но това е фасада. Играе си с ума ти, кара те да го виждаш като човек, но всъщност е лигаво чудовище с много крайници. И след това ще те забремени с извънземното си бебе, и то ще разкъса стомаха ти…
– Достатъчно! – Лара занесе остатъка от пая си в кухнята и го изхвърли. – Току-що изгубих апетит.
– Натискал ли ти се е? Опитвал ли се е да те целуне?
– Не точно. Нещо такова. Но аз го помолих – Лара се сви под ужасения поглед, който ЛаТоя придоби. – Не го мислех. Беше техника за разпит.