Приятелката ѝ се подсмихна.
– Трябва да съм пропуснала този урок в академията. Но сега, като се замисля, ти трябва да му се натиснеш. Накарай го да си съблече дрехите.
– Защо ми е да правя това? – въпреки че идеята звучеше примамващо. – Не ме интересува по този начин.
ЛаТоя я погледна скептично.
– Казваш ми, че никога не си искала да го яхнеш?
Лара се изчерви.
– Добре. Но ако той наистина е извънземно, няма да сме биологично съвместими.
– О, мили боже, права си. Може дори да не е бозайник. Може да е влечуго и да има две… сърца.
Лара се намръщи.
– Гледала си прекалено много научна фантастика. Само защото Джак може да се телепортира, не означава, че е някакъв вид гущер.
Телефонът иззвъня.
Лара подскочи. Ами ако Джак най-накрая ѝ връщаше обаждането?
– Гущерът е – прошепна ЛаТоя.
– Не оглупявай. Той е толкова човек, колкото съм и аз – Лара побърза към телефона, след това се поколеба. – Не, ти вдигни.
ЛаТоя вдигна ръце във въздуха.
– Няма да говоря с извънземни.
– Не е извънземен – телефонът звънна пак. – Искам някой друг да го чуе, за да съм сигурна, че не съм луда.
ЛаТоя въздъхна тежко.
– Окей. Ще го направя заради теб – телефонът пак звънна и тя грабна слушалката. – Ало? Свързахте се със земния дом на Баучър и Лафайет.
Лара изръмжа.
– Искате да говорите с Лара – ЛаТоя говореше с писклив, сладък глас. – Мога ли да попитам кой се обажда? Разбира се, Джак, веднага ще я повикам. Един момент, моля – тя закри слушалката с ръка. – Говорещият гущер е. И мила, той не продава застраховки.
Глава 6
Понякога на Джак му се искаше да няма свръхчовешки слух.
– Той не е гущер! – прошепна Лара.
– Тогава е друг вид извънземно – измънка другата жена. – И този Джак си играе с ума ти, за да те накара да го виждаш като човек.
Той поклати глава, докато двете жени продължиха да го обсъждат шепнешком. Очевидно Лара беше казала на съквартирантката си за него. Сега имаше две смъртни, които знаеха прекалено много. Можеше да изтрие паметта на съквартирантката, но Лара щеше да си остане неподвластна на опита му да си играе с ума ѝ. И след това просто щеше отново да разкаже всичко на приятелката си.
Джак грабна бутилка синтетична кръв от минихладилника и я сложи в микровълновата. Винаги когато беше в Ню Йорк, отсядаше в голямата къща на Роман в Горен Ийст Сайд. Руско-американските Бунтовници се бяха установили в Бруклин, което беше близо, но засега бяха кротки. Пък и охранителната система в къщата на Роман беше подобрена и мястото беше безопасно.
Джак обикновено се настаняваше в гостната на четвъртия етаж, за да има достъп до офиса на Роман на петия, в който имаше минихладилник. Микровълновата изписка, съобщавайки му, че закуската му е готова. Той сипа кръвта в чаша за вино и след това тръгна към бюрото, със слушалката още на ухото му.
– Здрасти, Джак – отговори Лара най-сетне. – Извинявай, че трябваше да чакаш. Аз… бях в банята.
Беше ужасна лъжкиня, но той го прие като добро качество.
– Надявам се да си облякла нещо, bellissima. Ако не си, въображението ми ще ме подлуди – сякаш вече не го правеше.
– Аз… облечена съм. Радвам се, че се обади. Оставих ти няколко съобщения този следобед.
– Тъкмо ги чух преди няколко минути – той седна на стола зад бюрото и пусна компютъра. – Работя нощем, затова… спя през деня.
– И аз, но днес не можах да заспя. Затова реших да сготвя вечеря, но след като не ми се обади, ние… ъх, изядохме я. Извинявай.
– Няма проблем – Джак отпи от чашата си. Предполагаше, че поканата за вечеря беше част от плана на Лара да го разпита. За жалост, той не можеше да ѝ даде отговори. – Съжалявам, че я изпуснах.
– Няма проблем. Може да се отбиеш за десерт?
Merda. Не беше сигурен как да се справи с това. Може би трябваше да я избягва няколко месеца. Тогава Иън щеше да се върне от медения си месец и Джак можеше да се върне в Европа. Лара никога нямаше да успее да го открие.
Намръщи се. Да я избягва, докато можеше, му се струваше като постъпка на страхливец. А и мисълта никога повече да не я види, си беше направо депресираща.
– Аз… ъ, трябва да отивам на работа скоро.
– Но аз наистина искам да те видя тази вечер – тонът ѝ беше пресилен. – Можем да се срещнем някъде, когато си в почивка.
Нямаше да се откаже. Обикновено Джак се възхищаваше на хора, които не се отказват от един проект, докато не го свършат. Но когато този проект беше той… започваше да се чувства толкова отчаян, колкото звучеше Лара.