Не искаше да ѝ казва къде е отседнал или къде работи в момента.
– Ще намина у вас за няколко минути – той въведе адреса ѝ в сайт, който съдържаше карта на града.
– Благодаря ти! Имаш ли нужда от упътвания? Или „ще намина“ означава, че магически ще се появиш пред мен?
Джак трепна. Как можеше да отрече способността си да се телепортира, след като тя вече го беше виждала? Той проучи картата до апартамента ѝ.
– Ще съм с кола. Би трябвало да съм при теб след тридесет до четиридесет минути.
– Знаеш къде живея?
– Да – щеше да помоли Финиъс и Конър да го покриват в Роматех за час.
Джак чу Лара да шепне на съквартирантката си.
– Съмнявам се да кара космическа совалка – казваше тя.
Девет кръга на ада. Лара щеше да е много ядосана, когато осъзнаеше, че той няма да отговори на въпросите ѝ.
– Та, ъм… предполагам караш италианска кола? – попита Лара.
– Не и в Америка. Ще взема автомобила на един приятел – Роман винаги държеше един в гаража на сградата.
– Какъв автомобил?
– Защо питаш?
– О, без причина. Но ако е много голям, може да ти е трудно да го паркираш.
Джак не се сдържа.
– Bellissima, наистина е голям, но никога не съм имал трудности с паркирането – подсмихна се, когато тишината от другата страна на телефона се проточи.
– Д-добре – отвърна тя най-накрая. – Ще се видим скоро – с тези думи затвори.
Джак приключи със закуската си, докато се чудеше защо Лара разпитваше за колата. Беше намислила нещо. Ако беше Бунтовник би заподозрял, че иска да сложи бомба в автомобила, но не мислеше, че тя иска да го убие.
Разбира се, това можеше да се промени, ако разбереше истината за него. Знаеше от първа ръка, че жените не реагираха добре на истината. Трябваше да е истински глупак да очаква различен резултат, ако повтори същата грешка.
– Хей, някой паркира надолу по улицата – докладва ЛаТоя по мобилния. – О, забравих. Това е засада – тя сниши глас, придавайки си сериозен тон. – Вероятен мъжки обект, кара червена Тойота.
– Тойота? Това не ми звучи много като Джак – отвърна Лара.
Бяха минали трийсет минути и тя чакаше нетърпеливо в апартамента на третия етаж, докато ЛаТоя наблюдаваше долу на улицата. Планът беше да хване Джак, когато пристигне, за да може да запише номера на колата. След това, докато Лара го разпитваше, ЛаТоя можеше да провери номера.
Лара гледаше от прозореца на хола как ЛаТоя се мотае бавно по улицата и се преструва, че гледа витрините. Навън беше тъмно, но уличните лампи излъчваха жълта светлина, която се отразяваше призрачно във влажния цимент.
– Обектът напусна колата – прошепна съквартирантката ѝ по телефона. – Тъмна коса. Средна височина. Нормална външност.
– Джак има черна коса – каза Лара. – Но бих казала, че е по-висок от средното. И изглежда доста по-добре от…
– Нормално извънземно? – измънка ЛаТоя. – Обектът влезе в магазина за деликатеси. Не мисля, че е нашият човек. И пак започна да пръска, по дяволите.
– Искаш ли да влезеш?
– Отхвърлям. На мисия съм. Потенциално нашествие на извънземни – ЛаТоя придърпа качулката на суитчъра си над главата. – Хей, чудя се какво ядат извънземните. Надявам се, че Джак не е тук, за да ни събере за ястие.
– Джак не е извънземен – но пък и не беше сигурна какво е.
Огледа апартамента, за да се увери, че е представителен. Чиниите бяха изплакнати и пъхнати в миялната. Кухнята се сливаше с хола, който беше толкова малък, че беше лесно да го поддържат чист. Спалнята ѝ беше малко разхвърляна, но нямаше намерение да кани Джак там, дори ЛаТоя да настояваше, че трябва да го съблече, за да провери за многобройни пъпове или скрити люспи и хриле.
Пулсът на Лара се ускоряваше при мисълта, че отново ще го види. Как щеше да ѝ обясни всичко? Тя как щеше да реагира? Ами ако наистина си признаеше, че е извънземно? Тя се изкиска. Глупостите на ЛаТоя ѝ влияеха. Трябваше да има логично обяснение за способностите на Джак. Моля, нека е логично.
Искаше той да е човек. И да е свободен. И да е заинтригуван от нея. О, по дяволите, искаше той да боготвори земята, по която тя стъпваше.
– Мамка му, ти да видиш – изръмжа ЛаТоя.
– Какво? – Лара се протегна да погледне през прозореца. – Забеляза ли го?
– Не. Гледам през прозореца на пекарната на госпожа Йи. Тя се кълне, че всичко е приготвено за деня, но тази бухтичка с шоколадова глазура има същата черна точка като онази от вчера. Казвам ти, същата е.
– ЛаТоя, копнееш за тези бухтички цяла седмица. Просто си купи проклетото нещо и го изяж.
– Шегуваш ли се? Знаеш ли колко калории има в това?
В мокрия тротоар се отразиха фарове от току-що завилата по улицата кола.