Лара още не можеше да види колата от позицията си на наблюдение.
– Виждаш ли я?
– Потвърждавам. Черен седан с четири врати. Чистачките са включени. Кара бавно, сякаш търси място за паркиране.
Лара се напрегна, когато успя да види колата.
– Мисля, че е Лексус. Може да е Джак.
– Стъклата бяха затъмнени – продължи ЛаТоя. – Не можах да видя шофьора. Чакай. Паркира на ъгъла до будката за списания. Отивам натам.
Лара гледаше, докато приятелката ѝ минаваше покрай магазините.
– О, боже – прошепна ЛаТоя.
– Какво? Добре ли си? – попита Лара.
Другата жена изведнъж беше спряла.
– О, боже – повтори тя и се обърна към витрината на магазин, която, за жалост, беше празна. – Той е от другата страна на улицата на ъгъла. И наистина е секси!
– Трябва да е Джак – сърцето на Лара отново забърза пулса си.
Мили боже, това беше нелепо. Държеше се като гимназистка, която си пада по най-якото момче в училище. Трябваше да се стегне. Доста красиви момчета бяха искали да излизат с нея, след като беше спечелила конкурса Мис Тийн Луизиана. Не ѝ беше отнело много време да се досети, че те просто бяха искали да повдигнат собственото си его и репутация. Всички кралици на красотата ги задоволяваха. Тогава беше предмет, не човек, а след катастрофата всички те бързо бяха изчезнали.
– Доклад на ситуацията – суперсекси обект върви към апартамента ни – прошепна ЛаТоя. – Прекалено секси, за да е студенокръвен гущер. Повтарям, обектът не е гущер.
Лара се притисна към прозореца, опитвайки се да го види.
– О, не! – изсъска ЛаТоя. – Току-що погледна към мен.
Лара възкликна, когато висок, тъмнокос мъж притича до другата страна на улицата, отивайки към ЛаТоя. Джак.
– Казах ти, Боб – извика ЛаТоя в телефона. – Всичко между нас приключи. Събери си багажа и се изнеси!
Лара спря да диша, очаквайки да разбере дали приятелката ѝ беше заблудила Джак.
– Мис – гласът му се чуваше през телефона. – Вие сте съквартирантката на Лара Баучър, нали?
– Аз… кой? – измънка ЛаТоя. – Не знам за кого говориш.
– Разпознах гласа ви – каза Джак.
Беше успял да чуе гласа на ЛаТоя от другата страна на улицата? Лара се зачуди дали суперслух не е една от невероятните способности на Джак.
– Сигурна съм, че не съм те виждала преди – настоя ЛаТоя. – И съм заета да говоря с бившия си, ако нямаш нищо против.
– Кажи на Лара, че след малко съм там.
– Хм – ЛаТоя се отдалечи. – Не, Боб, няма да вземеш Корвета. Мой е!
Лара забеляза Джак отново да пресича улицата, преди да изчезне в сградата ѝ.
– Чу ли това? – прошепна ЛаТоя. – Знае коя съм!
– Не знам как те чу да шептиш – каза Лара. – Сигурно има невероятен слух.
– Слух на Суперсоник. На бас, че е Биодроид. Трябва да го съблечеш, за да видиш кои части са истински. Може да е стоманен мъж – изкиска се ЛаТоя.
– Много смешно – въпреки че, Биодроид определено щеше да е доста издръжлив. Някой почука на вратата и Лара подскочи. – Той е тук! Как се качи три етажа по стълбите толкова бързо?
– Той е шибан Супермен, така. Внимавай момиче, може да ти покаже и други супер неща. Окей, до колата му съм, ще взема номерата. Обади се, ако ти трябвам – ЛаТоя затвори.
Лара последва примера ѝ остави телефона си на масичката за кафе, докато отиваше към вратата. Други супер неща? Трябваше да признае, имаше нещо много секси у Джак. Може би бяха суперсилите му. Или супер добрата му външност. Или мистерията около него. Или всичко взето заедно.
Тя отвори вратата и сърцето ѝ полетя в гърдите. О, да, всичко заедно беше добро. Обичаше да разопакова хубави опаковки.
– Buonasera12, Бъч – усмивката му разкри бели зъби и приятелски смях.
Заглади кичур влажна коса назад от челото си.
Харесваше ѝ как усмивката му караше златнокафявите му очи да блестят. И начинът, по който лекият дъжд беше залепил тениската му за широките му гърди и здрав корем. Беше облечен по-ежедневно от друг път. Носеше избелели дънки, които обгръщаха таза и бедрата му. Черните му ботуши изглеждаха износени, но удобни. Беше мъж, който очевидно се чувстваше удобно в кожата си. Искрен и истински. Красив, без да претендира или да е суетен заради това. Единственото, което оставаше, беше да е честен с нея.
Усмивката му се разшири.
– Мога ли да вляза?
– О, да. Разбира се – Лара отстъпи. Колко дълго беше стояла там, докато го зяпа? Посочи към хола. – Моля, седни. Искаш ли нещо за пиене? Направих кален мисисипски пай за десерт. Искаш ли парче?
Той се обърна към нея, объркан.
– Ти ядеш… кал?
– Шоколадов е. Хубав и мек – Лара се ухили. – Не си ли пробвал? Ще ти хареса.