– Аз… не, благодаря.
Усмивката ѝ изчезна. Значи не можеше да го впечатли с готвенето си.
– Тогава нещо за пиене? Имаме хубаво Шардоне – ако не можеше да го нагости със сладко за разпита, може би виното щеше да отключи устните му.
– Не, благодаря – той докосна стомаха си, мръщейки се. – Малко ми е лошо.
– О, извинявай. Трябва да пиеш много течности.
Устните му се извиха в иронична усмивка.
– Пия. Но, моля, ти пий, ако искаш.
– Добре – още една чаша вино можеше да ѝ даде кураж. Лара отиде към кухнята. – Исках да ти благодаря за помощта вчера.
– Пак заповядай – Джак стърчеше в хола, оглеждайки се. – Как е партньорът ти?
– Харви ще се оправи, но ще е извън строя за няколко месеца.
Лара остави чашата с вино на масичката за кафе, след това седна на канапето за двама. Сърцето ѝ подскочи, когато той седна до нея.
Погледът му обходи тялото ѝ, спирайки се тук-там оценяващо.
– А ти как си, Лара?
– Аз… аз съм добре – беше ѝ трудно да говори, когато той беше толкова близо до нея. Трудно ѝ бе да мисли, когато произнасяше името ѝ, сякаш беше признание в любов. – Капитанът ми даде кратка отпуска. И предполагам, ще получа някаква похвала. Наистина е неудобно, че всички ме вземат за герой.
Джак протегна ръка през облегалката на канапето.
– Cara mia13, ти си герой.
Cara mia? Лара беше израснала, чувайки ma cher в Луизиана, но италианската версия звучеше толкова по-екзотично. Въпреки това нямаше да допусне да ѝ влезе под кожата. Джак сигурно използваше тези думи постоянно, без наистина да ги мисли.
– Не съм герой. Ти си този, който спаси положението. След това програмира семейство Трент да ме изкара като някакво робоченге.
– Беше най-добрият начин да обясним какво е станало. Важното е, че си в безопасност и не си ранена.
– Да, така е. Благодаря ти. Не исках да звуча неблагодарно. Аз… просто ми е неудобно да ме награждават за нещо, което ти си направил – усещаше ясно ръката му, която беше на сантиметри от врата ѝ. Усети леко подръпване. Косата ѝ ли докосваше?
Той се усмихна.
– Ти си честен човек. Това ми харесва.
– Ами ти? Можеш ли да си честен с мен?
Усмивката му изчезна.
– Искам да бъда, но… съм малко затруднен всъщност.
Сърцето ѝ потъна.
– Не разбирам. Защо не можеш да ми кажеш истината?
– Наистина съжалявам. Шефът ми нареди да не говоря за някои чувствителни теми.
– Шефът ти? В МакКей Секюрити енд Инвестигейшън?
– Да.
– Проучих компанията в интернет. Не се казва много, освен че е създадена през 1927г. и има седалища в Лондон и Единбург.
Джак кимна.
– Така е.
След като отговаряше, явно въпросите ѝ не засягаха чувствителните теми. Реши да продължи да разпитва.
– Какво точно прави компанията на МакКей?
– Предоставяме охранителни услуги за клиенти по цял свят и специализираме в разследване.
– Това правиш ти? Разследваш?
– Да, обикновено.
– Разследваш ли нещо тук, в Ню Йорк?
– Не.
– Осигуряваш охрана?
– Да.
Лара отпи от виното. Това беше като да вадиш зъб. Само ако можеше да го накара да се отпусне малко.
– Сигурен ли си, че не искаш вино? Или нещо по-силно?
Усмихна се криво и очите му проблеснаха развеселено.
По дяволите. Знаеше какво цели. Трябваше ѝ друга стратегия, но нямаше смелост да го попита дали не е извънземно, или човекът Соник. Изглеждаше прекалено глупаво.
Но можеше да последва съвета на ЛаТоя и да проучи тялото му.
– Горкия ти. Блузата ти е мокра. Защо не я свалиш, а аз ще я сложа в сушилнята?
Той погледна към мократа си тениска.
– Не е толкова зле.
– Ужасно мокра е. Можеш да се разболееш.
Устните му помръднаха.
– Съмнявам се.
– Настоявам – Лара се наведе напред, за да хване тениската му и да я извади от дънките му.
Какво очакваше да намери? Хриле по ребрата му?
– Да ме насилиш ли се опитваш, bellissima?
Бузите ѝ пламнаха.
– Разбира се, че не. Просто не искам да настинеш, задето носиш мокра тениска.
– Колко си грижовна – очите му танцуваха. – Мисля, че и панталоните ми са мокри.
Цялото ѝ лице започна да гори.
– На мен ми изглеждат добре.
– Кажи ми, ако размислиш – той стана и завърши опита ѝ да извади черната тениска от дънките му, които бяха смъкнати изкусително ниско на тесния му ханш. Пътека от тъмни косми изпълзяваше от дънките, завладяващи заради силния контраст с бялата му кожа.
Лара си пое дълбоко въздух, забранявайки си всякакви представи накъде води пътеката от косъмчета. Стоманен мъж? Не, нямаше да мисли за това. Но бледата му кожа я изненада. Колко дълго беше работил нощни смени?