Той вдигна тениската още, разкривайки въртележка от тъмни косми около пъпа му. Един пъп. Кожата му изглеждаше много привлекателна за докосване. Нищо извънземно.
Устата ѝ пресъхна, когато вдигна тениската си още по-високо. Със сигурност извънземно не можеше да фалшифицира такива мускули и окосмение по гърдите, които бяха толкова силни. Кой учен щеше да сложи косми по гърдите на Биодроид? Винаги можеше да ги докосне, за да се увери, че са истински. Да дръпне няколко от тези тъмни къдрици, за да види дали не са залепени. Само заради разследването, разбира се. Сви ръце в юмруци, за да устои на изкушението.
Джак се движеше бавно. Дявол да го вземе. Нарочно ли изтъкваше колко е секси? Той вдигна ръце, за да издърпа тениската през главата си, и мускулите по гърдите и раменете му се стегнаха. Лара прехапа устна, за да се спре и да не изстене. Или пък да не ѝ потекат лигите.
Той пусна тениската на масичката за кафе.
– Твой ред е.
– Хмм? – тя измъчено вдигна поглед към лицето му. Златните пръски в очите му блестяха. – Аз… не съм мокра.
Ноздрите му помръднаха и гърдите му се разшириха, когато си пое въздух. Гласът му беше мек и дълбок.
– Сигурна ли си, cara mia?
Лара притисна бедрата си. О, боже, ами ако имаше и суперобоняние?
Джак седна до нея на канапето.
– Трябва да те предупредя, любов. Дори да ме заведеш в леглото си, няма да мога да ти кажа това, което искаш да чуеш.
Тя погледна тъпо в кафявите му очи за момент, след което думите му придобиха значение и тя ахна.
– Не съм възнамерявала, да спя с теб, за да получа информация. Как смееш! – тя грабна мократа му тениска от масичката и отиде в кухнята.
Той се изправи и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
– Не съм интерпретирал ситуацията правилно – наведе глава и се загледа в черните си кожени ботуши. – Нараних честта ти. Извинявам се.
Той изглеждаше наистина смутен. Защитата на Лара се пропука и сърцето ѝ се сви. Подозираше, че под ласкавата и секси външност се криеше мил и чувствителен мъж.
Тя хвърли тениската му в малката сушилня върху пералнята.
– Исках само да говорим. Да разбера как се движиш толкова бързо. И как можеш да се появяваш и да изчезваш. И как контролираш умовете на хората.
Той я последва в кухнята.
– Наистина съжалявам, но не мога да ти обясня.
Значи беше стигнала задънена улица. Тя натисна бутона на сушилнята и звукът на въртящата се машина запълни натежалата тишина. Не можеше да остане без отговори.
– Съквартирантката ми мисли, че си извънземен.
Той я погледна развеселено.
– Изглеждам ли ти на извънземен?
– Може да криеш друго тяло в това? Или да манипулираш хората да те виждат като човек, предвид че можеш да контролираш умовете им.
Той се облегна на плота и скръсти ръце върху широките си гърди.
– Виждаш ме такъв, какъвто съм. Не мога да влияя на мислите ти.
– Така твърдиш, но откъде мога да съм сигурна.
Челото му се набръчка.
– Не лъжа. Повярвай, ако можех да изтрия паметта ти, вече да съм го направил. И нямаше да водим този неудобен разговор.
Неудобен беше перфектно описание.
– Мога… мога ли да те докосна? Имам предвид, да проверя дали си нормален при допир.
Той отпусна ръце от двете си страни.
– Заповядай.
Тя си пое дълбоко въздух, след което пристъпи към него и постави ръка върху гърдите му, където беше сърцето. Окосмението му беше като мека, копринена възглавничка. Отделни кичури се увиха около пръстите ѝ, сякаш приветстваха докосването ѝ.
– Усещам сърцето ти. Бие много бързо.
– Докосваш ме.
Тя му въздействаше? Това ѝ хареса. Усмихна му се игриво.
– Значи… не криеш второ сърце някъде?
Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.
– Криеница? Къде бих крил?
Гърлото ѝ се сви. Да не би да намекваше, че е извънземен?
– Не знам. Къде? – тя прокара ръка по ребрата му и я притисна към стегнатия му корем. – Не усещам нищо да пулсира.
– Малко по-надолу.
– Тук? – попита, когато ръката ѝ беше над колана му.
– Още малко по-надолу.
Лара забеляза подутината зад ципа му и отдръпна ръката си.
– Неандерталец такъв.
Той се засмя.
– Не можеш да ме виниш, че опитах.
– Ами, ако това е идеята ти за сърце, ще трябва да съм сърцеразбивачка – тя вдигна ръце и направи движение, сякаш чупи пръчка на две.
Той се намръщи, макар в очите му да остана веселие.
– Моля те. Сърцето ми е много чувствително.
Тя вдигна невинно вежди.
– Сърцето ти е меко? Колко сладко.
– Не съм бил мек, откакто те срещнах – изръмжа той.