Тя пренебрегна горещината по лицето си.
– Изплези се.
– Да се изплезя?
– Да. За да се уверя, че езикът ти не е като на змия.
Той я погледна предизвикателно.
– Ще ти покажа моя, ако ти покажеш своя.
– Не моята човечност е под въпрос. Как контролираш умовете на хората? Медиум ли си?
– Предполагам, че може да се каже и така.
Най-накрая стигаше някъде.
– Как се движиш супербързо?
– Дарба е – Джак повдигна вежда. – Мога да се движа и супербавно. Искаш ли да ти покажа?
Тя прехапа устна, за да не каже да. Мили боже, този мъж беше прекалено изкусителен. Или ѝ правеше нещо?
– Сигурен ли си, че никога не си повлиявал на мислите ми?
– Не съм. Опитах, но не мога да те контролирам.
– Животът е тежък, а?
Той се ухили.
– Започва да ми харесва. Никога не знам какво ще направиш или кажеш. Вълнуващо е. И ми харесва да знам, че реакцията ти към мен е искрена – той наклони глава, изучавайки я. – Мисля, че те привличам.
Тя изсумтя.
– Какво его – насочи поглед надолу. – Сигурно мислиш със сърцето си.
– О, да, мисля доста усилено – той се изкиска, а тя завъртя очи. – Дори да не мога да отговоря на всичките ти въпроси, наистина съм поласкан от интереса ти към мен.
– Професионален интерес.
– Разбира се. Ако трябва да съм честен, и аз те намирам за много интересна.
Тя примигна. Не, сигурно не го мислеше.
– Няма нищо необичайно в мен.
– Не съм съгласен. Можеш да живееш разглезено в Луизиана. Със сигурност си достатъчно красива, за да спечелиш още конкурси.
Тя трепна.
– Проучвал си ме?
– Това ми е работата – очите му заблестяха. – Изумен съм от смелостта и решителността ти. Отказала си се от лесен живот, за да станеш полицай.
– Исках животът ми да значи нещо.
– Cara mia, ти винаги ще значиш нещо.
Пукнатината в съпротивата ѝ се разшири. Тя погледна към лицето му. Гледаше я настоятелно, сякаш можеше да я докосне с поглед. Отклони очи, внезапно обзета от странно желание. Как можеше да ѝ се иска да я докосне, когато знаеше толкова малко за него?
– Как го правиш? – прошепна Джак.
– Кое? – тотално да се обърква?
– През годините съм познавал невинни жени и такива, които не са, но никога не съм срещал жена, която е и двете. Преди теб – той пристъпи към нея. – Едновременно невинна и провокативна.
Тя отвори уста, за да изрази несъгласие, но го погледна в очите и забрави как се говори. Имаше такова желание в погледа му, толкова глад, че накара коленете ѝ да омекнат.
Той пристъпи още по-близо.
– Чудя се коя страна ще надделее? Невинното момиче или изкусителката?
– Аз… – Лара се притисна към вибриращата сушилня, която накара кожата ѝ да настръхне и да моли да бъде докосната.
Той прокара пръсти по бузата ѝ и тя потръпна. Очите му се замъглиха, когато се фокусира върху устните ѝ.
Той ще ме целуне. Трябваше ли да му позволи? О, боже, беше прав. Два гласа воюваха в ума ѝ. Моралната и примерната я предупреждаваха да не се забърква с такъв мистериозен мъж, но първобитната жена в нея я караше да се гмурне в непознатото и да се обгради с мистериозния му чар, мъжествеността му. Давай!
Показалецът му премина по долната ѝ устна и силно желание заля сетивата ѝ. Превзе я, карайки я да копнее за докосването му, целувката му. Давай! Тя засмука пръста му.
Той изръмжа.
– Лара – Джак дръпна пръста си и обви лицето ѝ в длани. – Cara mia.
– Да.
Господ да ѝ е на помощ, искаше да бъде мила с него.
Той се наведе и притисна устните си в нейните.
12 Добър вечер (ит.ез.) – Б.р.
13 Скъпа моя (ит.ез.) – Б.р.
Глава 7
Преди измислянето на синтетичната кръв, Джак се беше хранил от жени, за да оцелее. Не беше нещо, с което се гордееше, но винаги се беше старал и на жените да им е приятно. Бе прониквал в мислите им, за да разбере точно какво искат. Ако копнееха за секс, осигуряваше им пълно удоволствие. Ако имаха нужда от успокоение и разбиране, даваше им го. След това тихо щеше да пие от кръвта им и да изтрие спомените им.
Лара беше различна. Не можеше да разбере какво иска и ако направеше грешка, не можеше да я изтрие и да започне отначало.
Беше плашещо. Вълнуващо. Сякаш отново бе смъртен. Всичките му сетива бяха съсредоточени върху сега. Трябваше да го направи правилно, точно сега. Това го караше да се чувства толкова жив, колкото не се бе случвало от много години. И по-уязвим.
Старите му страхове и чувството за несигурност изпълзяха. Можеше ли да я задоволи, щом не знаеше какво точно иска? Беше двестагодишен и със сигурност притежаваше добра техника. Но Лара беше различна. Заслужаваше повече от обиграна рутина. Това беше спомен, който нямаше да може да изтрие, затова трябваше да е специален.