Той засмука долната ѝ устна и прокара език по нея. Това изтръгна дълбок стон от гърлото ѝ, което накара сърцето на Джак да подскочи от радост. Той я задоволяваше. Плъзна езика си по горещите ѝ устни.
Тя ги разтвори.
Беше погубен. Как можеше да не си падне по нея? Тя му се отдаваше, без да има нужда да ползва вампирски трикове. Той притисна устата си в нейната и тя отвърна на целувката му. Уви ръцете си около врата му и го придърпа по-близо. Santo cielo. Лара желаеше Джак, мъжът. Не Джакомо Казанова. Не Джак вампира. Искаше него.
С ръмжене, той уви ръцете си около нея. Скимтенето, с което му отвърна, прозвуча прекрасно. Сякаш се предаваше. И това подпали страстта в него: желание, което беше отблъсквал дълго; нуждата да притежава жена и да заяви, че е негова. Той завъртя езика си в устата ѝ, а тя отвърна със същото. Лара имаше вкус на вино и шоколад, едновременно кисела и сладка. Беше и дявол и ангел, караше го да я желае и да ѝ се нахвърли, но в същото време и да я боготвори.
Той плъзна ръцете си надолу по гърба ѝ, пръстите му я обхванаха и я притиснаха към него. Тя се разтопи в ръцете му и сграбчи силно раменете му. Едновременно даваше и искаше. Мамка им на годините финес и доброжелателно прелъстяване. Искаше го грубо и честно. Копнееше да я накара да крещи.
Джак сграбчи дупето ѝ и я притисна към ерекцията си. Тя ахна, прекъсвайки целувката им. Той спусна устните си по врата ѝ. Можеше да усети мириса на кръвта ѝ, А група, пулсираща бясно в сънната ѝ артерия. Забързаният ѝ пулс ехтеше в ушите му. Пръстите ѝ се впиха в кожата му.
– Лара – прошепна той в ухото ѝ. – Искам те.
Тя потрепери в ръцете му.
Джак потърка носа си във врата ѝ. Боже, колко му се искаше да я оближе. Желаеше да я докара до ръба. Обикновено можеше да използва умствения контрол в комбинация с вампирската слюнка, за да докара жена до оргазъм само докато облизва шията ѝ. Беше стар номер, благодарение на който проникването на зъбите му беше възбуждащо, а не болезнено. Но на него не му трябваше да се храни, а и не можеше да достигне до мислите на Лара. Не беше сигурен, че тя изобщо би почувствала нещо.
Джак долепи устни до пулсиращата ѝ артерия. Венците му изтръпнаха в опит да пропуснат вампирските му зъби. Дори на пълен стомах, Лара беше голямо изкушение. Той прокара езика си нагоре по врата ѝ и тя потръпна.
– Джак – сплете ръце в косата му.
Тя го чувстваше. По старомодния начин. Реакциите ѝ бяха истински, точно като нея. Панталоните му притиснаха ерекцията му. Merda. Щеше да се пръсне. Той опря чело в нейното и си пое няколко дълбоки глътки въздух. Гърдите ѝ се опираха в него, докато тя също се бореше за въздух.
– Уоу – прошепна тя.
– Santo cielo – издиша той.
– Какво означава това? Свещено… небе?
– Рай.
– О, да. Определено – ръцете ѝ се спуснаха по гърба му. – Добри новини. Установих, че езикът ти не е раздвоен.
– Това е успокоително – той отстъпи съвсем малко, колкото да не дразни слабините си.
Тя възкликна и дръпна ръцете си от него.
Merda. Осъзна прекалено късно, че очите му бяха розово-червени. Беше успял да го скрие преди целувката, но сега…
– Очите ти са червени! – тя побърза да се отдръпне от него.
– Bellissima, не се притеснявай. Това не е нищо.
– Глупости! Светещи в червено очи значат нещо. Не знам какво, но по-добре ми кажи!
Как можеше да обясни това?
– Просто е показател, че съм… възбуден.
Тя замръзна.
– Възбуден? Като андроид? Да не си като Дейта14?
Джак се поколеба. Не беше сигурен какво има предвид. За жалост, Лара възприе мълчанието му като съгласие.
– Не мога да повярвам, въпреки че обяснява много неща – тя го погледна любопитно. – Не мислех, че андроидите мога да се целуват така. Ще извадиш истинските мъже от занаята.
– Лара…
– Имаш ли копче за включване и изключване? – тя се протегна и претърси с пръсти косата на врата му. – Мисля, че Дейта имаше бутон някъде тук.
– Лара, не съм андроид. Имам сърце, помниш ли?
– Може да е изкуствено сърце. Или може да си като Биодроид, само с няколко механични части. Би обяснило супербързината и слуха ти – тя плъзна ръка по раменете и надолу по гърдите му. – Къде е копчето?
Тя не го слушаше. Милото момиче, искаше задължително да обясни ситуацията.
Спря ръката си на пъпа му.
– Това ли е?
Джак не успя да се сдържи.
– Малко по-надолу.