Светът се беше променил за двеста години. Ако тази прекрасна полицайка беше живяла преди векове в Италия, щеше да бъде преследвана от много художници, желаещи да увековечат красотата ѝ на платно. Но ето я тук, опитвайки се да изглежда корава и могъща. Не разбираше ли, че вече е всемогъща? Жена като нея можеше да свлече един мъж на колене и да го накара да се чувства благодарен, че е там.
Мъжът прочисти гърло.
– Господине, получихме обаждане от охраната на хотела. Изглежда, вие и приятелите ви сте били прекалено шумни.
– Празнувахме – обясни Джак. – Ергенско парти.
– Гости на хотела от три различни етажа са се обадили да се оплачат – продължи полицаят.
– Беше много добро парти – усмихна се Джак на полицайката. – Съжалявам, че го изпуснахте. Може би следващият път?
Тя набръчка нос.
– Мога да помириша уискито оттук.
– Съседите ви се оплакаха от гайда – каза полицаят. – И някакви силни трясъци. Някои са помислили, че се биете с мечове.
– Няма за какво да се притеснявате. Всички си тръгнаха – Джак повиши тон, когато Ласло силно изохка. – Сега вече е тихо.
– Мисля, че чух някого – прошепна жената на партньора си. – Звучи, сякаш е ранен.
– Благодаря, че се отбихте – вампирът понечи да затвори вратата, но полицаят постави ботуша си, за да я спре.
Той облегна ръка на вратата.
– Бихме искали да погледнем вътре, ако не възразявате.
– Възразявам! – Джак отприщи вълна от психическа енергия.
И двамата сте под мой контрол.
Полицаят отпусна ръце до себе си и лицето му придоби празно изражение. Красивата жена се препъна назад. Смръщи се и притисна ръка срещу челото си.
Съжалявам, че ти причинявам болка – каза Джак наум. – Как се казваш, bellissima?
– Харви Креншау.
– Не ти – скара се той на полицая.
Ласло изстена отново.
Полицайката отпусна ръка.
– Знаех си! Вътре има някой. Отдръпнете се, господине!
Устата на Джак увисна. Какво, по дяволите? Тя трябваше да е под контрола му. Няма да влизаш.
– Няма да влизаме – повтори Харви.
– Разбира се, че ще влезем – жената блъсна вратата.
Джак беше толкова шокиран, че се дръпна, докато жената нахлуваше. Деветте кръга на ада!
– Чакай. Не можеш да влизаш.
Тя забеляза Ласло на пода и веднага натисна радиото на рамото си.
– Имаме ранен човек. Трябва ни линейка…
– Не! Без линейка – протестира Джак, но тя вече даваше номера на стаята на оператора.
Merda. Сега трябваше да изтрие още спомени. И защо, по дяволите, не му се подчиняваше?
Той блъсна вълна от психическа сила към нея. Ти си под мой контрол.
Тя потрепери, докато коленичеше до Ласло.
– Дръжте се, господине. Идват лекари.
– О, боже, не – Ласло погледна умолително към Джак.
Не мога да ида в болница! Накарай я да се махне!
Опитвам се. Джак се концентрира. Ще си тръгнеш веднага.
– Ще си тръгна веднага – Харви пристъпи назад в коридора.
– Харви! – полицайката скочи на крака и заби пръст в Джак. – Ти стой мирно – тя изтича в коридора и сграбчи партньора си за ръката. – Харви? Какво ти става?
Той просто стоеше там с празно лице.
Тя го разтресе.
– Харви! Опомни се!
С въздишка Джак отдръпна въздействието си. Ако поддържаше Харви под контрол, щеше да усъмни полицайката.
Харви примигна.
– Какво? Какво стана?
Жената посочи към Джак.
– Закопчай го.
– Какво? – сега му се щеше да не бе освобождавал Харви. – Не съм направил нищо.
Жената го изгледа ядно, докато, марширувайки, влезе обратно в хотелската стая.
– Имаме ранена жертва, а ти си най-вероятният заподозрян.
– Не съм го наръгал – Джак отново насочи умствен контрол към полицаят.
Няма да ми слагаш белезници.
Харви замръзна до него, а лицето му отново стана безизразно. Вампирът скръсти ръце зад гърба си, така че жената да мисли, че е закопчан. Тя не беше забелязала нищо, защото клечеше до Ласло, късайки ризата му.
– Къде бяхте ранен, господине?
– Не е бил намушкван – настоя Джак. – Просто повърна.
– Локва с кръв ли? На глупачка ли ти изглеждам? – намръщи се жената към него. – Къде го намушка? В гърба?
– Не съм го намушквал!
Опитах да я контролирам, но не става – каза му Ласло мислено.
Знам – отговори Джак.
Тя беше най-големият кошмар за всеки вампир. Красива жена, която не може да бъде контролирана.
Може да е медиум – продължи Ласло. – Или страда от някакъв умствен дефект, който блокира силите ни.