– Майка ти изпускала ли те е на глава, когато си била бебе? – попита Джак.
– Да – подсмръкна Харви.
– Не ти – измърмори Джак.
Жената го изучаваше подозрително с поглед, докато се изправяше.
– Харви, наглеждай този тип. Харви?
Полицаят примигна.
– Какво?
– Наглеждай го – посочи тя към Джак. – Не му давай да помръдва. Ще проверя останалата част от апартамента.
Харви кимна.
– До стената.
Джак отстъпи, за да попречи на жената да види, че няма белезници.
Тя огледа стаята до плазмения телевизор на стената.
– Някой е бил намушкан тук. Има кървави пръски.
– Кръвта не е моя.
Жената присви красивите си очи.
– Чия е тогава?
– На приятел. Той… се поряза, без да иска...
След като беше погълнал цяла бутилка Криски, Ангъс МакКей беше решил да става кръвен брат с всички мъже в стаята. Бе извадил шотландската си кама, за да пореже китката си, но без да иска, беше порязал артерия и бе опръскал стената с кръв. Незабавно беше увил китката си с кърпа, заменяйки изгубената вечеря с нова бутилка Криски.
– Инцидент. Сигурна съм – полицайката спря до кръстосаните на пода мечове. – И това са твои оръжия.
– Не са мои – запротестира Джак.
– Разбира се.
– Това са шотландски клеймори – обясни ѝ той. – На младоженеца са. И няма кръв по тях. Момчетата ги използваха за планински танц с мечове.
Тя разгледа мечовете, мръщейки се.
– Може да си ги изчистил.
– Не съм намушквал никого – или поне не тази вечер, довърши той само за себе си.
Тя проучи стаята и погледът ѝ се вдигна.
– Какво е това?
Джак трепна когато видя червеният сатенен сутиен на едната АВГА да се полюшва на полилея.
Полицайката се качи на масичката за кафе и използва палката си да свали сутиена.
– Имало е жена на това парти?
– Не бих ги нарекъл истински жени.
– Женски имитатори? – погледна го тя остро, размахвайки сутиена във въздуха.
– Не е мой – намръщи се той.
Жената хвърли сутиена на дивана и стъпи обратно на земята.
– Какво има в спалнята?
Джак стисна очи, бомбардирайки я с цялата умствена сила, която успя да събере. Не влизай там.
– Не влизай там – повтори Харви.
Тя потрепери.
– Тук е адски студено – каза, докато влизаше в стаята. – О, боже мой!
Джак изръмжа.
Тя показа глава на вратата.
– Харви. Харви! Викни подкрепление! – с тези думи тя се вмъкна обратно в стаята.
Полицаят поклати глава.
– Хъм? – погледна той към Джак въпросително. – Кой си ти? Къде съм?
– Има тяло на леглото – извика тя от спалнята. – Жена.
– Бяла АВГА е – обясни Джак.
– О, боже, тя… тя не е жива – продължи полицайката.
Харви примигна.
– Убил си бяла АВГА? Копеле – той посегна към радиостанцията си.
Няма да викаш подкрепление – нареди му Джак.
Харви свали ръка и възвърна неадекватното си изражение.
– Никога не е била жива – полицайката се върна от стаята, държейки куклата. – Секс играчка е – каза и метна куклата на пода, поглеждайки към Джак с отвращение. – Гнусен перверзник.
– Не е моя – оплака се той.
Мръщейки се, тя отиде отново в спалнята.
Това вече стигна прекалено далеч. Джак се фокусира върху Харви. Ще напуснеш това място и ще се върнеш в колата си. Ще забравиш, че някога си бил тук. Ще забравиш мен и всичко, което си видял тук.
Харви кимна и бавно тръгна надолу по коридора.
Сега да се погрижи за красивата, но странно устойчива, жена. Джак я последва в спалнята.
– Госпожице…
Тя се завъртя и очите ѝ се разтвориха широко при вида на свободните му ръце. Побърза да се пресегне към пистолета си.
– Мислех, че си с белезници.
Джак пристъпи към нея.
– Няма нужда да…
Тя извади оръжието си.
– Стой назад. Харви! Къде си?
Джак можеше да чуе ускорения ѝ пулс.
– Спокойно. Искам само да говорим. И няма нужда да викаш Харви. Той си тръгна.
Пулсът ѝ се ускори още повече.
– Партньорът ми не би ме оставил сама. Какво му направи?
– Нищо. Той просто тръгна.
– Не ти вярвам – тя вдигна пистолета си, целейки се в главата му. – Още полицаи идват.
– Напротив. Не позволих на Харви да се обади за подкрепление.
Жената преглътна шумно.
– Не си му позволил… Кой си ти?
Той разтвори длани.
– Няма да те нараня.
– Какво направи с Харви? – извика тя.
– Нищо. Сега върви към колата. Знае, че съм безвреден. – Джак вдигна ръце и се приближи към нея. – Помисли си, госпожице…?
Тя отстъпи назад.
– Полицай Баучър.
Произнесе го с френски акцент като буше. Звучеше красиво, произнесено от нея, макар да знаеше, че означава „касапин“.