– Не е извършвано престъпление. И да, вярно е, че приятелите ми бяха прекалено шумни и разхвърляха. Ще изчистя всичко и ще платя за щетите. Давам ти дума.
Тя задържа пистолета си, насочен към него.
– Има кръв навсякъде. Сигурен знак за насилие. Това, че не съм намерила тяло, не означава, че не се е случило нещо.
– Няма тяло.
Полицайката заотстъпва към банята.
– Все още не съм проверила навсякъде.
Той въздъхна.
– Не влизай там.
Тя повдигна вежди.
– Това ми звучи като покана – отвърна и се пресегна да отвори вратата. Погледна и ахна при вида на черната АВГА, просната на плочките.
С вампирска скорост Джак се впусна напред и грабна пистолета от ръката ѝ.
Тя ахна отново. Очите ѝ се разшириха. Сърцето ѝ заби в опасно бърз, лудешки ритъм.
Merda. Наистина ли мислеше, че може да я убие?
– Bellissima, обиждаш ме – той извади пълнителя и ѝ го върна. – Никога не бих ти навредил.
Погледна го, след това патроните в ръката му. Сърцето ѝ все още блъскаше в гърдите ѝ, но той чуваше как бавно забавя своя ритъм.
Тя погледна към черната АВГА.
– Още една секс играчка? Колко ти трябват?
Той я погледна огорчено.
– Не е моя.
– Разбира се.
Джак отново се концентрира върху нея – последен опит да превземе ума ѝ. Тя залитна назад, губейки баланс от мощта на психическата му сила.
Ще си тръгнеш веднага и ще забравиш, че си била тук. Ще забравиш, че някога си ме срещала. Смисълът на последната заповед го жегна и той изпита съжаление. Почти му се искаше умственият му контрол да се провали отново.
Мръщейки се, тя стисна основата на носа си.
– Ох!
Трябваше да внимава какво си пожелава.
Жената сведе ръка и го погледна объркано.
– Нещо много странно се случва тук.
– Да, на мен ли го казваш – за двеста години никога не се бе сблъсквал с този проблем.
– Мисля, че чух гласа ти… няма значение – тя отстъпи и го погледна с подозрение. – Кой си ти?
– Името ми е Джакомо. Приятелите ми, англичани, ме наричат Джак от доста време. И аз започнах да се възприемам като Джак, когато говоря на английски. Можеш да ме наричаш така.
– Аз не съм ти приятел – отвърна тя и потръпна от студените вълни, които той излъчваше около нея в опит да я подчини.
Джак пристъпи към нея.
– Как е пълното ти име?
Тя го зяпна с широко отворени очи, сякаш беше попаднала в транс. Но той знаеше, че не е. Не можеше да проникне в ума ѝ. Нямаше никаква представа какво си мислеше.
Вниманието му беше привлечено от шум в коридора. Погледна към хола и видя два парамедика да внасят носилка.
Той изстреля вълна психическа сила към тях. Ще напуснете хотела, ще се върнете в линейката и няма да си спомняте, че сте били тук. Вървете сега.
Мъжете се обърнаха и плъзнаха носилката обратно надолу по коридора.
– Как го направи? – прошепна полицай Баучър.
Той се обърна към нея.
– Знам, че не разбираш какво се случва, но трябва да ми повярваш. Никой не е бил нараняван тази вечер. Нищо лошо не се е случвало тук.
Тя се намръщи.
– Ами мъжът на пода?
– Болен е. Аз ще се погрижа за него. Не намери рани по него, нали?
– Не. Но има толкова много кръв!
– Ще се погрижа да бъде изчистена – той ѝ върна празния пистолет. – Моля, върви си, полицай Баучър.
Тя пое оръжието.
– Аз… Не мисля, че това е правилно. Не мога да се преструвам, че нищо не се е случило.
– Няма какво да направиш, освен да си тръгнеш. Съжалявам.
Тя остана на място, дъвчейки устната си, мръщейки се.
– Това не е правилно.
– Партньорът ти те чака навън. Довиждане, госпожице Баучър.
Тя бавно тръгна към вратата и погледна към Ласло.
– Ще се оправите ли?
Той помаха като за чао.
– Да. Благодаря ви.
Жената спря на вратата, за да погледне предупредително към Джак.
– Това не е краят. Имаме недовършена работа, Джак – с тези думи тя излезе в коридора и си тръгна.
Част от него, много стара и самотна част, се надяваше да е права.
1 Съжалявам (ит.ез.) – Б.р.
2 По дяволите (ит.ез.) – Б.р.
3 Много благодаря (ит.ез.) – Б.р.
4 Свети небеса (ит.ез.) – Б.р.
5 Красавица (ит.ез.) – Б.р.
Глава 2
– Изчакайте! – извика Лара Баучър след парамедиците, бутащи носилката в асансьора, докато тичаше.
Тя ги настигна точно когато вратите се затваряха. Можеше да ги спре, но замръзна, виждайки лицата им. Имаха същото празно изражение, което по-рано бе видяла на Харви.
Тръпки полазиха по гърба ѝ. Сигурно от това, че току-що бе излязла от ледената хотелска стая.
Кого заблуждаваше? Беше адски изплашена.