— На следващата сутрин в редовния доклад в шест часа е повторил съобщението. Както и в шест вечерта на петнайсети.
— Правилно.
— Кой докладваше за активността на сърбите?
— Перит и Мачуско охраняваха периметъра. От време на време ги сменяхме с братята Мур, за да си починат.
— Значи именно те двамата са докладвали за сериозна сръбска активност във вашия сектор.
— Да. Решихме, че след атаката на Ахан сърбите са предположили за съществуването на базовия лагер, от който са дошли хората му, и са започнали да го търсят.
— Не бяхте ли установили нов базов лагер?
— Да, но недалеч от първия. Бяхме в същия сектор.
— За каква активност докладваха Перит и Мачуско?
— Бяха забелязали патрули и бяха чули движение на тежки превозни средства по близките пътища.
— А после, на сутринта на седемнайсети, са забелязали и сръбския разузнавателен отряд, за който се предполага, че е видял вашия базов лагер.
— Точно така. Само че не се предполага, а е било така.
— Откъде знаете, старшина? Вие не сте го забелязали лично, нали така?
— Не, но Перит и Мачуско никога не се издънват. Ако Перит ми каже, че ни наблюдават, значи ни наблюдават.
— Защо Перит е докладвал на вас, старшина? Защо не е казал на капитан Санчес?
— Нямам представа.
— И после сте издали заповед на екипа да се изтегли.
— Точно така — отвърна той и направи още една показателна грешка.
Ако Санчес все още е бил командир, той е трябвало да издаде тази заповед.
— След това сте продължили изтеглянето си през целия ден до полунощ, когато сте оформили отбранителен периметър и сте решили да атакувате сръбската колона.
— Вече минахме през всички тези глупости, нали? Показанията ми няма да се променят.
Пак не му обърнах внимание.
— Няколко последни въпроса и приключваме този разговор.
— Добре — каза той и извади още една цигара.
Пушеше ги бързо и докрай. Над главата му ясно се виждаше малък облак от бледосин дим.
— Всички останали свидетелстваха, че вие сте командвали засадата. Вие сте ги разположили по местата им, проверили сте огневото им поле и сте определили как да бъдат заровени и свързани мините „Клеймор“. Вие сте издали заповедта за начало на огъня. Вие сте го прекратили. Това ми се струва много интересно. Нали сам ми казахте, че Санчес е командвал всички операции?
Той видимо се обърка, докато се опитваше да измисли отговор. Очите му бързо подскачаха по пода.
— Санчес не беше добре — каза накрая. — Не беше спал от два дни, така че аз му предложих да помогна.
Почти се усмихнах.
— Похвално от ваша страна.
Току-що ни беше дал за какво да се хванем. Погледнах Мороу, която кимна. И тя го беше усетила.
— Благодаря ви, старшина — казах. — Ще ви се обадим да свидетелствате отново, може би по-късно тази вечер или утре сутринта. Силно ви препоръчвам да си осигурите адвокат за следващата ни среща.
Той облегна лакти на коленете си и лицето му придоби искрено бунтарско изражение.
— Кога ще свършим с тези глупости? От две седмици съм в този кенеф и вече искам да изляза. Вече два пъти ме разпитвахте.
— Ще свършим, когато престанете да ни лъжете — отвърнах. — До утре сутринта ще разполагаме с цялата истина. По един или друг начин.
Бунтарската му физиономия се стопи. Персико се изправи и тръгна към вратата.
— Между другото — продължих и той се обърна към мен, — сделката ви с Третърн и Мърфи вече не важи. Имам пълното право да препоръчам каквото намеря за добре и възнамерявам да го използвам.
Той отново се обърна и излезе. Но успях да го видя в очите му. Току-що беше чул как всичко около него рухва.
30
— Сержант първи клас Франсоа Перит — обяви Имелда с голяма доза официалност и смайващо ясно произношение.
Мороу изненадано вдигна глава. Когато поискаше, Имелда можеше да говори по-правилно от английската кралица.
Перит вървеше също толкова нахално и самоуверено, колкото последния път. Отново забелязах колко безшумно се движи, като котка, сякаш под краката му имаше въздушна възглавница.
Идеята да продължим с Перит беше моя. Той беше горещата глава в отряда. Беше останал в центъра на почти всички събития. И най-важното, очевидно беше любимецът на старшина Персико. Между двамата имаше силна връзка и аз смятах, че ще е както голямо предимство, така и възможно слабо място.
Посочих му да седне на същия стол, който Персико беше освободил едва преди половин час. За втори път изрецитирах обяснението за целта на този разговор и му позволих да пуши, ако желае. Той желаеше и бързо измъкна от джоба си пакет „Кемъл“ без филтър. Значи двамата с Персико предпочитаха една и съща марка. Другари по цигара.