Загледах се в някакви документи пред себе си, докато той запали и се отпусне в удобна поза. Беше развеселено усмихнат, сякаш се бяхме събрали, за да го позабавляваме.
Вдигнах очи и започнах:
— Сержант Перит, вече сме убедени, че вие и някои други членове на вашия екип сте дали фалшиви показания. Знаем, че капитан Санчес е подкрепял желанието на капитан Ахан да нападне полицейското управление в Пилука. Знаем, че след това е настъпил всеобщ спад на доверието в неговите способности и старшина Персико практически е поел командването. Знаем също, че засадата не е била акт на самоотбрана. Била е преднамерено отмъщение.
Всъщност не знаехме последните две неща и само подозирахме за някои от предишните, но бях решил да метна всичко в казана и да видя какво ще стане. Той не се и опита да ми противоречи. Вместо това ме загледа, почеса се и се усмихна.
— Тогава за какво съм ви аз, по дяволите?
— Трябва да установим вашата роля в тези събития.
— А, да.
— Започнете с момента, в който двамата с Мачуско сте влезли в Пилука сутринта на четиринайсети. Какво видяхте там?
Той се наведе и с дясната си ръка изгаси цигарата на пода до трите фаса, останали от Персико. Перит беше изпушил едва четвърт от своята цигара, така че истинската му цел сигурно беше да провери каква марка са останалите фасове до стола му. Истинските разузнавачи проявяват такова любопитство.
После се изправи и каза:
— Майната ви. Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви.
— Длъжен сте — възразих. — На колко сте години?
— Трийсет и три.
— Говорихте ли вече с адвокат?
— Естествено. Дойде някаква дебела кучка. Разкарах я. Както ви казах и преди, не обичам адвокатите. От тях се изприщвам.
— Надявам се, че преди да си тръгне, тя е успяла да ви обясни, че ако веднъж сте изправен пред военен съд, след това мога да добавям толкова обвинения, колкото преценя. Съдията по вашето дело ще инструктира заседателите да разглеждат всяко обвинение поотделно. Разбирате ли какво означава това?
— Не.
Отвърнах с възможно най-безизразния си тон:
— Означава, че за всяко престъпление ще има отделно наказание. Присъдите ще се трупат. Дори ако сте невинен по отношение на всичко, станало в Косово, допълнителните обвинения, които мога да повдигна срещу вас — неизпълнение на заповед, неуважение, възпрепятстване на правосъдието и лъжесвидетелстване, — ще бъдат разгледани и ще получат отделна присъда. Сега вече стана ли ви ясно?
Той кимна. Неохотно и бегло, но кимна.
— Разбирате ли, сержант, в момента имате възможност да се спазарите за няколко години от живота си с мен. Извадете си главата от пясъка. Помислете дали искате да гледате света през решетки, докато остареете.
— Слушам, сър — каза той.
Обръщението звучеше като нещо, след което трябва да пуснеш водата в тоалетната, но все пак показваше, че вече е наясно със залога.
— И така, какво точно видяхте, когато влязохте в Пилука с Мачуско? — попитах отново.
— Наистина ли искате да знаете? — попита той.
Кимнах.
— Добре, ще ви кажа.
Звучеше ядосано, сякаш сам си го бях изпросил и сега щях да си го получа. Наведе се на стола и облегна лакти на коленете си. После огледа всички в стаята един по един, като кимаше презрително, сякаш никой от нас не заслужаваше тази чест, но какво пък толкова.
Накрая отново се обърна към мен.
— Първо, не бяхме само двамата с Мачуско. Брайън Мур също дойде с нас, защото говори езика на местните. Влязохме около десет. Беше много тихо, но във въздуха имаше тежка миризма.
— Каква миризма?
— Всъщност бяха две. Кръв и кордит. А причината да е толкова тихо беше, че всички си бяха тръгнали. Имаше много дим и някои от къщите още горяха или тлееха. Имаше и много надупчени къщи, като след особено жестоки престрелки. В някои от стените имаше дупки от снаряди, вероятно от танкове. Казах на Мачуско и Мур, че трябва да се изнасяме колкото можем по-бързо. Тоест и за слепец беше ясно, че Ахан не е спечелил битката. Но Мачуско реши, че старшината просто ще ни накара да се върнем и да разберем какво е станало. Доколкото познавам шефа, сигурно беше прав, така че продължихме.
Той спря, за да извади още една цигара, която почука по дланта си точно като Персико. Изумително.
— Минахме по страничните улички — продължи той. — Мур ни покриваше и ние с Мачуско тръгнахме към площада, каквито ги има във всички села в Косово. Там беше полицейското управление. Доближихме се колкото ни се стори разумно, после влязохме в една сграда на три етажа. Качихме се догоре, минахме през един прозорец и излязохме на покрива.