— Няма нищо по-добро от дискретното, незабележимо влизане — отбелязах.
Тя учтиво се усмихна и леко се изчерви.
— Нямаше какво друго да облека. Ако скоро не намеря пералня, и бельото ми ще свърши.
Измислих десет различни остроумни и еротични забележки в отговор, но все пак бяхме на делова среща между колеги независимо от крясъците на либидото ми.
— Нямаш проблеми — уверих я и я потупах по ръката като добър старши офицер, който се грижи за поверените му войници. — Ако наистина свърши, ще ти дам назаем от моето.
Тя мило се изкикоти и попита:
— Е, да си вземем ли бутилка кианти?
— Давай — отвърнах. — Аз имам две счупени ребра и цялото ми тяло крещи за истинско лекарство.
После намигнах на сервитьора.
— Ще започна с двоен скоч с лед.
— Чаша кианти, моля — каза Мороу.
Настъпи дълга, неудобна тишина. Тя ухаеше невероятно. И не беше онзи люляков парфюм, а нещо далеч по-силно. С нотка на мускус и лукавство.
Адски е трудно да се сетиш за нещо интелигентно и делово, когато пред теб е седнала красива жена с горна половина, която наднича от блузата й, носът ти се изправя от уханието й, а въображението ти се е отнесло в някакъв будоар и лудува между копринени чаршафи.
Най-сетне тя каза:
— С кого искаш да започнем утре?
С голямо нежелание напуснах будоара и обмислих въпроса.
— Защо не със Санчес?
— Не искаш ли да изчакаме, докато научим повече?
— Че какво е останало да научаваме?
— Дали е имало бунт? На кого е била идеята за засадата? Защо всъщност са я направили? Защо са застреляли сърбите в главите?
— И кой точно ще ни разкаже за тези неща?
— Остават петима, от които да избираме.
— Просто имам такова чувство — обясних, докато гледах как сервитьорът се доближава с питиетата ни. — Най-бързият начин да научим всичко е чрез Санчес, а според мен разполагаме с достатъчно, за да го накараме да проговори.
Чашите вече бяха на масата и аз се опитвах да не издавам нетърпението си, когато грабнах първия скоч, който всъщност ми беше трети, и обърнах една огромна глътка. Преди да се усетя, чашата беше празна. Чашите бяха високи и обемисти, а и барманът не беше от мошениците, които разводняват всичко. По някаква причина ребрата ме бяха заболели ужасно. Сигурно от нейния парфюм, не знам.
Тя въртеше чашата с вино между тънките си пръсти.
— Ужасна трагедия, нали? Направо те удря в сърцето.
— Аха — съгласих се и доста бързо усетих ефектите от третия скоч. — Но ти пък какво си очаквала? Наистина ли си мислеше, че ще открием деветима злодеи, които просто са се събрали и са решили да извършат някое и друго зверство?
— Не. Просто никога не съм се занимавала с такъв случай. Объркващо е. Нещата не са в черно и бяло.
— Точно такива са си. Грешиш, защото и те са сбъркали — казах, като започнах следващата чаша и показах с два пръста на сервитьора, че очаквам подкрепления. — Една от причините армията да настоява на желязната дисциплина са точно такива ситуации. Офицерите също са хора. И те се издънват, и когато го направят, хората им го забелязват. Но структурата и дисциплината трябва да останат. Персико е стар войник. Знаел е за това. Всички са го знаели, по дяволите.
— Разбирам. — Тя продължаваше да върти чашата между пръстите си. — Онези мъже са загинали заради Санчес. Знам какви са правилата, но разбирам и защо неговите хора вече не са искали да следват заповедите му. Но той, изглежда, спрял да ги издава. Все едно изпаднал в кома.
Чашата ми вече беше празна, а сервитьорът стоеше до масата с две нови. Щастливо му се усмихнах.
— Добре ли си? — попита Мороу.
— Ще се оправя — уверих я. — Просто си предписах малко болкоуспокояващо. Виж, ще остане достатъчно вина за всички. Смодърс например не е трябвало да възлага тази задача на Санчес. — Отпих още една огромна глътка и продължих. — Санчес не е трябвало да се огъва, когато нещата са се объркали. Хората му не е трябвало да му отказват съдействие след това. Дори в Холивуд го знаят. Не си ли гледала „Бунтът на Баунти“ или „Бунтът на Кейн“? И двата филма са страхотни. Спомняш ли си как капитан Куийг, командирът на боен кораб през Втората световна война, стоеше на мостика с две гюллета в ръка и крещеше: „Кой ми открадна ягодите?“ Играеше Хъмфри Богарт в най-добрата си форма, в ролята на упорития негодник, който безмилостно експлоатира хората си, а неговият помощник-капитан им симпатизираше и в крайна сметка подкопа авторитета му и доведе нещата до бунт. Адвокатът успя да го оправдае, но в последната сцена му каза, че помощник-капитанът го отвращава, защото всъщност е извършил престъпление. Системата има правила и всички трябва да ги спазват.