Мороу следеше разказа му и леко кимаше. Наведе се напред и подпря брадичка на ръцете си, сякаш говореше напълно смислено и логично. Честно казано, той говореше глупости. Помислих си, че сигурно започва да се побърква.
— Разбирате ли? — продължи той. — Но той не обвиняваше американците. Беше неговата страна. Това се случи в моето семейство. Така че знаех как се чувстват косоварите. А останалите в отряда не знаеха, разбирате ли? Тези хора не се биеха за Америка. Биеха се, за да освободят родината си. Не можем да им казваме какво да атакуват и какво не.
Изведнъж ми хрумна, че Тери Санчес прави крайно неподходящо сравнение. Заливът на прасетата и Косово нямаха нищо общо. Изправено пред смазващото чувство за вина, съзнанието му се опитваше да построи каквото и да е обяснение, за да смекчи последствията от постъпката му. Не да го излекува, а да му позволи да избяга.
— Правилно ли беше планирана операцията на Ахан? — попита Мороу.
— Естествено. Обсъждахме я два дни. Казах му, че нямаме право да му помогнем, защото не е в нашия списък с одобрени цели, но му обясних точно какво да направи. Дори го накарах да изпрати трима души в селото предишния ден. Те провериха всичко. Бяха забелязали само няколко пияни сръбски полицаи. Трябваше да мине без проблеми.
— И какво стана после, Тери?
— Не знам със сигурност. Никой не знае със сигурност. Според мен някой от хората на Ахан е бил шпионин. Случвало се е и в други отряди, нали знаете? Сърбите изпращат шпиони в бежанските лагери, за да се записват в АОК. Според мен точно това е станало. Някой от неговите хора е предупредил сърбите. Но това не е по моя вина, нали разбирате? Те са го чакали. Преди да слезе, пак му казах, че нямаме право да му помагаме. Той го разбираше. Вината не е моя, нали разбирате? Казах му.
Мороу проявяваше максимално съчувствие, като кимаше и свиваше устни, но Санчес не беше свършил. Вече говореше по-силно, почти истерично:
— Ето това не можаха да проумеят моите хора. Нали разбирате? Не съм убил Ахан. Не съм го карал да ходи там. Не съм му заповядал да го направи. Виновен е шпионинът, който е предупредил сърбите. Аз просто го оставих да прави това, което той и хората му искаха. Нали разбирате?
— Разбирам — отвърна Мороу. — Какво стана, когато Перит, Мачуско и Мур се върнаха от Пилука?
— Какво стана? — повтори той. — Ами всички се обърнаха срещу мен. И без това никой не ме харесваше особено. Още от деня, в който поех екипа. Персико, Перит, Мачуско, Колдуел и Бътлър бяха заедно повече от десет години. Братята Мур бяха с тях от шест години. Все едно се опитвах да вляза в чуждо семейство.
— Имаше ли бунт? Изправиха ли се срещу теб? Какво точно стана, Тери?
Той най-сетне сведе очи. Погледна Имелда и момичетата така, сякаш ги виждаше за пръв път. После започна да разтрива краката си. Не ги масажираше, а просто бавно прокарваше по тях дланите си с разперени пръсти. Изглеждаше неволно, механично движение.
— Персико ме отведе навътре в гората. Разказа ми какво е открила разузнавателната група в Пилука. Говореше много тихо, но ме обвиняваше. Нали разбирате? Гледаше ме, сякаш бях някакво чудовище. Все едно аз бях виновен.
Той замълча за миг, но продължи да разтрива краката си.
— Те всички обичаха Ахан, нали разбирате? Нещо в него. Не знам какво беше точно, но те го боготворяха. Според мен смятаха, че нарочно съм уредил да го убият. Все едно от ревност. А това е глупаво, нали разбирате? Той дори не беше войник. Освен това аз също го харесвах. Никога не бих направил нещо подобно. Когато се върнахме в лагера, всички ме гледаха по същия начин. Започнаха да ме отбягват.
— Но нямаше открит бунт? — попита Мороу.
— Не и като бунтовете, които стават по корабите, не по този начин, но си беше бунт. Да, бунт си беше. Знаех, че вече няма да правят каквото им наредя. Нали разбирате какво имам предвид? Нямаше да ме оставят да ги командвам повече. Бяхме в тила на врага и нямаше какво да направя. Нали разбирате?
— Тери, в дванайсет часа си докладвал на полковник Смодърс, че отрядът на Ахан е на черно — каза Мороу. — Той ти е заповядал да започнете да се изтегляте. В редовния доклад в шест часа същата вечер си съобщил, че в района има твърде голяма сръбска активност, за да можете да се изтеглите безопасно. Докладвал си същото и в шест на следващата сутрин, както и в шест вечерта. Защо си направил това?