Това просто не можеше да бъде истина. Никога не бях чувал толкова скандална, жалка и прозрачна защита в цялата си кариера. Защо просто не кажеше, че докато е купувал стоките, неволно е извадил грешната кредитна карта? Всъщност е искал да използва собствената си „Виза“. Това не беше лоша защита. Всъщност вече я бях използвал при един подобен случай. Горкият ми клиент беше осъден, но защитата си беше добра.
За съжаление съдебните заседатели до един бяха запленени от милите й очи, да не споменавам и другите й физически дадености, които наистина си бяха доста впечатляващи. А основното предимство на защитата й беше, че бе толкова зашеметяващо невероятна, та като нищо можеше да й се повярва.
Когато приключи, Мороу облъчи съдебните заседатели с най-прекрасната си усмивка и аз почти чух как сърцата им подскочиха. После се обърна да се усмихне и на мен. Но усмивката за мен не беше като тяхната. Предназначената за мен беше по-скоро като усмивката на лъв, който току-що е изял нещо особено вкусно. Или може би тъкмо се кани да изяде нещо особено вкусно. Както и да е. Никога не ми е било ясно какво пък им е толкова различното на тези два вида усмивки.
С Мороу решихме да не раздухваме скандала за Санчес и заговора. Истината е, че просто не можеш да размениш съдбата на един човек за съдбата на два милиона нещастници. Противно на философските глупости за целта, която не оправдавала средствата, това беше идеален пример за обратния случай. Причината законите изобщо да съществуват е, че трябва да защитават обществото като цяло, а един и половина милиона косовари са си общество. Докато Перит беше само един човек. Поне до това заключение стигнахме с Мороу, преди да се откажем от съпротивата и да се включим в заговора.
Клапър много щедро ни предостави още едно тридневно удължаване на крайния срок, което използвахме да пренапишем доклада си и да оправдаем Санчес и хората му по всички обвинения. Използвахме фалшифицираните сателитни записи на Третърн като доказателство, че екипът е действал при самозащита. Колкото до доклада от съдебния лекар, той някак си изпадна от нашия. Сигурно Имелда го е изгубила някъде, например в камината. Не е в неин стил да губи каквото и да е, но понякога всеки прави грешки.
После се втурнахме да замазваме положението с пълна сила. Сърбите реагираха точно така, както беше предвидил Делбърт, Флойд или както там се казваше онзи негодник. Организираха голяма пресконференция и се оплакаха, че всичките им войници били простреляни в главата. В отговор двамата с Мороу си организирахме наша пресконференция и обявихме, че разполагаме със сериозни доказателства на АНС, че това е жалък опит за уронване на американския престиж, извършен от хората на Милошевич. Няколко репортери не се хванаха, но Милошевич лъжеше на едро от толкова време, че нямаше много висок кредит на доверие. Всъщност дори имаше някаква приятна ирония във факта, че един път и ние лъжехме, за да прикрием убийство. Колкото и да вярвам в справедливостта за всички, жертвите на Чука и неговите момчета също не я бяха получили. Или пък точно така я получаваха.
Старшина Персико получи още една „Сребърна звезда“, а няколко от другите членове на екипа бяха наградени с „Бронзова звезда“. При това на ливадата пред Белия дом.
Персико и без това ми харесваше, така че нямах нищо против. Тери Санчес беше настанен в психиатричното отделение на една военна болница някъде в южната част на щата Вирджиния. Според последните ми сведения се беше наложило да му сложат усмирителна риза, за да зараснат охлузванията по краката му.
А сержант Перит? Уволниха го от екипа и му взеха зелената барета. Това беше едно от двете ми изисквания, преди да се съглася да започна да мацам правителството и армията на САЩ с бялата боя. По сегашния си договор Перит имаше да прослужи още две години и аз уредих да го настанят във военно гробище, където щеше да ги прекара в изкопаване на дупки и пълненето им с трупове. Може би заслужаваше много по-тежко наказание, но откъде да знам, сигурно и това щеше да го накара да се замисли.
Когато един ден се срещна със Създателя, сигурно ще успея да го убедя в правотата си. Все пак съм адвокат, нали така? При това адски добър. Поемал съм и по-слаби защити и съм успявал да спечеля делото.
Питате какво научих? Ами сигурно това, че Мърфи беше прав. Понякога принципите за дълг, чест и вярност към родината се сблъскват по много неприятен начин. И невинаги можеш да ги напаснеш. Просто трябва да решиш с кой от тях няма да се съобразяваш.