На 23 януари 1968 г. в Японско море, близо до пристанището Вонсан, отряд патрулни катери на КНДР залови друг разузнавателен кораб на САЩ — „Пуебло“, навлязъл в териториалните води на Корейската народнодемократична република. Екипажът на кораба е бил от 82 души. Около 30 от тях са образували разузнавателна група, която в оперативно отношение не е била подчинена на капитана.
„Пуебло“ е един от 15-те американски кораба за радиотехническо разузнаване, които кръстосват океаните и моретата в цял свят и са предназначени главно за събиране на информация за надводния и подводния флот на Съветския съюз. Той е оборудван с най-нови прибори за електронно разузнаване и освен това е снабден със съоръжение за прокарване на кабелни системи за хидролокатори, известни под наименованието „Цезар“ и „Сосус“ и предназначени за откриване на съветски подводници. Когато става ясно, че корабът неминуемо ще бъде заловен, екипажът започва да унищожава документите и оборудването. Но тъй като „Пуебло“ няма приспособление за унищожаване на секретната апаратура, това е ставало ръчно, поради което, както пишат американските автори, част от секретните документи, включително торбата с шифрите, а също и част от секретната апаратура бяха заловени.
Обезпокоен от залавянето на „Пуебло“, президентът Джонсън свиква консултативно съвещание с военни и цивилни експерти. На въпроса на президента, колко секретно е електронното оборудване на борда на кораба, експертите отговарят, че е свръхсекретно109.
Министерството на отбраната е предложило дори „Пуебло“ да бъде унищожен чрез бомбардиране, като не го е спрял фактът, че ще загинат членовете на екипажа. Може би това предложение не е прието само затова, защото капитанът на кораба успява да изпрати рапорт, че екипажът прави всичко за унищожаването на документите и на техническото оборудване.
Ето какво разказва за тази разузнавателна операция самият капитан на „Пуебло“ Лойд М. Бючър: „Корабът ми беше изпратен в Сасебо (Япония), за да изпълни задачи, дадени ми от Централното разузнавателно управление. На 2 декември в пристанище Сасебо ние получихме указание от адмирал Франк Джонсън, командуващ Военноморските сили на САЩ в Япония, да извършим военно разузнаване в далекоизточния район на Съветския съюз и крайбрежните води на КНДР. Корабът ми неведнъж е извършвал актове на шпионаж с цел проникване в териториалните води на социалистическите страни.“110 Както заявява по-нататък Бючър, след плаването в района на съветския Далечен изток разузнавателната задача се състояла главно в това, да бъдат открити отбранителните обекти по крайбрежието на КНДР, да се изясни разположението на радиолокационната мрежа и маневреността на корейските военноморски сили, да се определят възможностите на пристанищата, броят на пристигащите и заминаващите кораби и да се изследват океанографските условия по крайбрежието111. С помощта на радиоелектронни средства „Пуебло“ е засичал радиосигналите и е предавал записите на АНС във Форт Мид за дешифриране. В продължение на две седмици той е съобщавал за засечените радиограми на правителството на КНДР, както и важна за Вашингтон информация от военен характер, включително сведения за екипировката на въоръжените сили на КНДР. Например разговорите между морските офицери и летците са дали възможност да се установи, че в армията на КНДР има затруднения при използването на определен вид ракетно стартово устройство. В друг случай, след като са открили съдържанието на получено по такъв път съобщение, ръководителите на АНС са докладвали на правителството на САЩ, че в КНДР се е появил нов модел танк.
От думите на Бючър става известно също, че действията на „Пуебло“ са част от глобална разузнавателна операция под кодовото наименование „Пинкрут“, извършвана от разузнаването на САЩ не само в Тихия, но и в Атлантическия океан.
Както твърди американският печат, случаят с „Пуебло“ е принудил Министерството на отбраната на САЩ да преразгледа системата за събиране на сведения с помощта на разузнавателни кораби и да вземе мерки използването им да не се забелязва толкова и да изключва възможността от залавяне112. Така шпионските операции край бреговете на социалистическите държави, подобни на извършваните от „Пуебло“, продължиха и през следващите години.