Личното наблюдение е широко практикуван метод в шпионската дейност в СССР на сътрудниците от апарата на военните аташета на САЩ. За визуално разузнаване им служат пътуванията из страната, официалното посещение на войскови части и учреждения, присъствието на военните и въздушните паради на Съветската армия. Въз основа на непосредственото наблюдение по време на парада те трябва да си създават представа за обучението и подготовката на въоръжените сили и за техническата им съоръженост.
Преди известно време в един американски вестник се появи информация за резултатите от наблюденията на военните аташета на САЩ, присъствували на парада в Москва. Ето какво се съобщава в нея: „Днес бяха показани три нови ракетни системи, компактни по размер и много подвижни на земята, за да не привличат вниманието на въздушното и космическото разузнаване… Показването на техниката, което трая само 8 минути, дава възможност да се направи изводът, че в СССР е създадена система за насочване на предварително изведена в околоземна орбита ракета с ядрена бойна глава към обект, намиращ се на Земята. Зенитната ракета… предизвика повишен интерес. Смята се, че именно с такава ракета е бил свален самолетът на Пауърс. Показаните три нови ракети са балистични ракети с твърдо гориво с междинен обсег, почти еквивалентни на американската ракета «Минитмън». Военните наблюдатели смятат, че двата типа нови ракети очевидно са подобрен вариант на оръжието, показано на предишния парад. Третата нова ракетна система е модифициран вариант на ракета, която също се показва за пръв път и може би има обсег от порядъка на 1500 или повече мили. Наблюдателите не можаха да установят точния брой на степените в ракетата, тъй като тя беше закрита с метален кожух.“128
В редица американски публикации се подчертава, че военните разузнавачи на САЩ, които се намират в СССР, не се ограничават с пасивно събиране на сведения. От време на време те получават съвсем определени и точни задачи относно една или друга информация. За да изпълнят тези задачи, те редовно предприемат разузнавателни пътувания из страната. Например, както може да се съди по публикувания по различно време в съветския печат документален материал, намерен у разобличените военнодипломатически представители на САЩ в Москва, те са имали нареждане: в един случай чрез визуално наблюдение да определят достоверни ли са съставените от Министерството на отбраната на САЩ карти на военните, военновъздушните и военноморските бази на Съветския съюз, както и на други важни обекти, в друг — да подновят данните за състоянието на жп транспорта, като при това се ръководят от специален въпросник, разработен от американските експерти, в трети — да съберат сведения за артилерията и ракетните войски.
Като характеризира изискванията, предявявани от разузнаването на САЩ към легалното наблюдение, професор Шърман Кент отбелязва, че „подобно наблюдение трябва да има енергичен и настъпателен характер. Настъпателността трябва да се състои в опити да се обхване по възможност по-широко поле на дейност. Наблюдателят трябва да се стреми да бъде свидетел на колкото може повече явления.“129
По утвърдени от центъра планове сътрудниците от апарата на военните аташета системно посещават всички райони в СССР, открити за чужденци, като често ходят до местата, където са разположени издирваните от тях обекти, за да бъдат доколкото е възможно в течение на настъпилите изменения там. Средно американските разузнавачи, действуващи в съветската страна под дипломатическо прикритие, извършват годишно над 100 само групови пътувания, при което обикновено над 75 на сто от тях (а от отделни случаи и повече) се падат на военния апарат.
Разузнавачите се стремят да заемат отделно купе във влака, за да имат възможност по пътя да правят безпрепятствено записи, да нанасят на картата нужните бележки и да снимат интересуващите ги обекти. Обикновено в пътуванията участвуват трима-четирима сътрудници на разузнаването, което позволява да се наблюдават денонощно двете страни на жп платното. Когато използват въздушен транспорт, те изучават пистите за излитане и кацане, съставят планове на летищата и на складовете за гориво, скицират летищните съоръжения. При пътуванията из страната военните разузнавачи предпочитат да ползват собствени автомобили съветски марки, за да не привличат вниманието на местните жители и да имат възможност да използват разузнавателна апаратура. За получаване на по-пълни сведения някои пътувания по маршрути, интересуващи разузнаването на САЩ, се дублират.