През юни 1954 г. са изгонени от СССР помощникът на военния аташе полковник Хауард Фелчин и помощникът на военновъздушния аташе майор Уолтър Маккини, занимавали се със събиране на разузнавателна информация по време на пътувания по територията на страната. Фелчин и Маккини предприемат пътуване по Транссибирската магистрала заедно с двама други сътрудници от апарата на военния и военновъздушния аташе на САЩ. В Хабаровск американците слизат от влака. В купето, където са седели, на масичката под салфетка са намерени техни записки и документи, в които се изброяват основните градове и гари, разположени между Москва и Хабаровск. Под имената на много от тях се посочват предполагаемите промишлени и военни обекти, чието наличие очевидно е трябвало да потвърдят чрез наблюдения от влака. Особено внимание разузнавачите е трябвало да обърнат на изясняването на разположението на летищата, бензиновите складове, радиостанциите, металургичните и химическите заводи, както и на мостовете със стратегическо значение. След като се връща в САЩ, Фелчин е назначен за началник на школата на военното разузнаване в Обер Амергау.
През май 1955 г. са обявени за персона нон грата помощниците на военния аташе подполковник Джон Бенсън, капитан Уилям Строуд и капитан Уолтър Мюли, които са задържани във Волгоград с електронна разузнавателна апаратура.
През януари 1957 г. от СССР са изгонени помощниците на военния аташе майор Хюбърт Тенси и капитан Чарлс Стокел, които неколкократно се опитват да проникнат в райони, където са разположени войскови части, летища и други военни обекти, а също и в граничната зона в района на Брест. Тогава са обявени за персона нон грата и помощниците на военноморския аташе капитан Паул Уфелман и лейтенант Уилям Луис, задържани в Ленинград в момента, когато снимат отбранително предприятие. Уфелман системно е пътувал с разузнавателна цел из страната. Той е посетил по-специално Ярославъл, Казан, Куйбишев, Горки, Сизран, Жданов, Днепропетровск, Херсон, Одеса, Тула, Рославъл, Брянск, Калуга, Гомел, Петрозаводск, Кем, Кандалакша, Краснодар, Симферопол, Харков, Киев и четири пъти Ленинград. Освен това той е пътувал два пъти по Волга по маршрут Москва-Ярославъл и Москва-Астрахан.
През 1958 г. са разобличени военният аташе полковник Клайд Макбрайд и осем други сътрудници от апарата на военния, военновъздушния и военноморския аташе на САЩ.
През 1960 г. за многократни опити да проникнат във важни военни и промишлени обекти са изгонени от Съветския съюз военновъздушният аташе полковник Едмънд Къртън и помощникът му майор Ървинг Макдоналд. Конфискуван им е филм със заснети военни самолети и отбранителни предприятия.
През 1962 г. е обявен за персона нон грата помощникът на военноморския аташе лейтенант-командир Реймънд Смит, извършвал наблюдение на корабостроителните заводи в Ленинград. В специален пояс у Смит са открити плановете на Ленинградското и Талинското пристанище с условни знаци, уточняващи разположението на местата за акостиране, петролните складове, работилниците; планове-карти на корабостроителния завод с цифрови обозначения; схема, предназначена за попълване на получените чрез визуално разузнаване данни за корабите; бележник и три тефтерчета със сведения, нанесени с цифров код; портативен магнетофон и лента с 55-минутен запис — продиктуваните от Смит резултати от наблюденията на корабостроителните заводи; миниатюрен фотоапарат „Минокс“ със заснети кадри с шпионски характер; малогабаритен бинокъл за наблюдение от голямо разстояние. Както е установено, по маршрута Ленинград-Талин американското разузнаване се е интересувало от летища, радиолокационни станции, разположението на ракетни стартови площадки, геодезични знаци, радиостанции и др. под. Събраните от Смит шпионски сведения показват, че той е обръщал внимание главно на изучаването на обстановката в районите, където са разположени и се придвижват военните кораби, на въоръжението и оборудването им.
През 1964 г. е изобличен в шпионаж помощникът на военновъздушния аташе Едгар Смит. Заедно със сътрудниците от апарата на военновъздушните аташета на САЩ и Великобритания — капитан Едмънд Зветин и командир Антъни Дейвис, той се опитвал да разузнава военнопромишлени обекти в Тула.
Въпреки тези и други провали активността на визуалното разузнаване не само че не намалява, но и продължава да расте. Разузнавателните пътувания на сътрудниците от апарата на военните аташета на САЩ по територията на СССР през втората половина на 60-те години се увеличава в сравнение с 1960 г. повече от 1,5 пъти. През тези и следващите години те извършват средно годишно повече от 160 такива пътувания. През този период американските военни разузнавачи проявяват повишен интерес към промишлените и научните центрове на страната и към пристанищните градове. Например през 1963 г. те посещават Ленинград 62 пъти, Одеса — 16, Хабаровск — 7 пъти. С все по-голямо внимание следят районите на Сибир и Далечния изток, където отиват 20 пъти. Наред със събирането на разузнавателни сведения и фотографирането на обекти с отбранително значение сътрудниците от апарата на военните аташета работят усилено и по уточняването на координатите и определянето на характера на дейността на обектите, установени със средствата на радио- и радиотехническото, както и на въздушно-космическото разузнаване.