Американското разузнаване обаче с все сили се стреми да използва тези възможности за други цели. То се стреми да включва в делегациите и туристическите групи, които заминават за Съветския съюз, свои разузнавачи и агенти. Смята се, че по такъв начин за тях в редица случаи е по-лесно да проникнат в интересуващите ги райони и в отделни обекти, отколкото за разузнавачите и агентите, които действуват под официално прикритие в нашата страна.
Разузнавателните служби на САЩ избират измежду туристите, които заминават за Съветския съюз, най-подходящите и ги инструктират. Туристите шпиони получават задължението да измъкват от съветските хора секретни сведения от военен и научен характер, да правят визуално наблюдение в райони, от които се интересува американското разузнаване, да събират данни за стратегически обекти. Известна е цяла серия от инструкции на ЦРУ и РУМО, които определят начина на подбор и подготовка на агентите, изпращани в СССР по туристическите канали. Съобразно с тези инструкции „туристите“ се запознават с положението в страната, учат се да фотографират, да подбират скришни места, да „разпитват“ и т.н. Тъй като броят на туристите, които посещават съветската страна, нараства, техните съобщения, придружавани от снимки, са, както твърдят американските автори, текуща информация, която представлява интерес за Пентагона.134
„Не беше лесно да се установи какви туристи планират да посетят Съветския съюз и къде възнамеряват да се отправят“ — пише X. Розицки. „За всекиго — продължава той — се съставяше прост въпросник, в който се сочеха интересуващите ни обекти за наблюдение и снимане: фабрика, жп депо, пристанищно съоръжение, строителни площадки, граждански самолети или пък цистерни с течен кислород… Най-трудното за вашингтонските аналитици, които обработват разузнавателните данни, е на поставените от тях въпроси за атомната енергия, управляемите ракети и авиационните заводи да може да отговори човек без специално инженерно образование, извършващ визуално наблюдение от прозореца на влака, илюминатора на самолета или прозореца на автомобила. Данните за цвета на дима, който излиза от комина на дадена фабрика, или за цвета на пясъка, който се намира извън завода, ни бяха напълно достатъчни, за да получим отговор на интересуващите ни въпроси.“135
Как изглежда всичко това на практика, лесно може да се проследи чрез примерите на разобличените от органите за държавна сигурност американски шпиони, които идват в Съветския съюз като членове на различни делегации или като туристи и се стремят да изчезнат в потока от хора, които искрено желаят да се запознаят с нашата страна.
Веднъж в този поток се появява доста изтъркан автомобил „Рено“, зад чийто волан седи тридесетгодишният корабен механик от Амстердам Еверт Рейдон, а с него пътува двадесет и пет годишният холандски щурман за далечно плаване Лоу де Яхер. Туристи като туристи. И маршрутът в общи линии е обикновеният за автотуристите: Ужгород-Киев-Харков-Запорожие-Ялта-Одеса-Киев-Лвов-Ужгород. Ако се следва този маршрут, могат да се видят и израсналият от пепелищата красавец Киев, и зеленият Харков, и колосът Днепрогес, и незабравимата природа на Крим с неговите забележителни градове курорти, и древният Лвов. Вечер край огньовете в къмпингите можеш да прекараш времето си в приятен и увлекателен разговор. Има и какво да се снима — в градовете, в степите, в горите, на морските брегове.
Може… Но Рейдон и Яхер се интересуват най-малко от старините и пейзажите. Те често се опитват да се отклонят от маршрута, очевиден е стремежът им да се промъкнат там, където съветските хора не искат да допуснат любопитни външни лица. Пътниците в износеното „Рено“ обаче си имат свои причини. Завръщането им очакват не близките и познатите, които обикновено жадно слушат приятелите си, върнали се от далечни пътешествия. Мореплавателите са очаквани от резидентите на американското разузнаване, подготвили ги за шпионското пътуване. Много преди да заминат за СССР, Рейдон и Яхер правят, така да се каже, „учебни“ автопътешествия. Ето какво разказва за тях на следствието след задържането си Еверт Рейдон: