Хитлеристкото разузнаване също използва широко легалните възможности и по-специално противниковия печат. Още преди Втората световна война в Германия функционират 380 информационни и научноизследователски институти. Много от тях (например „Руският институт“) се занимават с разкриване на военно-икономическия потенциал на бъдещите противници, като внимателно анализират откритите им издания. Тази работа се координира от специални отдели в централните управления на абвера и в службата за сигурност. Американците твърдят например, че на абвера са му били достатъчни две години, за да състави подробно досие на немногобройната английска мирновременна армия, да научи състава на военновъздушните сили и на разположения в различни части на света военноморски флот. По-голяма част от информацията на 1-ви отдел на абвера, ръководен от полковник Ханс Пикенброк, се основава „на умението да чете между редовете съветските печатни издания, на разпити на върнали се пътешественици и на други методи на кабинетното разузнаване“. В същия дух действува и японското разузнаване.
Известен с например следният факт. През април 1933 г. Съединените американски щати провеждат военноморска игра под кодовото наименование „14“. В американския печат се промъкват сведения за тези маневри, които имат важно отбранително значение. Анализът на публикуваните материали дава възможност на специалистите от японското разузнаване да получат данни, които по-късно се използват при разработването на стратегическите планове за нападението срещу Пърл Харбър. Както твърди американският разузнавач Ладислас Фараго, за подготовката на операцията в Пърл Харбър на Япония й е била нужна само някаква допълнителна информация предимно от тактически характер, тъй като по-голямата част от необходимите сведения е била получена вече именно благодарение на проучването на откритите американски издания, където с поразителна откровеност се говорело за състава и бойната програма на тихоокеанския флот на САЩ.
По време на Втората световна война Съединените щати черпят значителна част от информацията за противника направо от германския, японския и италианския печат. Разузнавателните служби на съюзниците създават в Европа и Азия мрежа от специални агенции, които купуват вестници и научни списания или ги изписват чрез неутрални страни и със самолети ги препращат за съответна обработка във Вашингтон, Ню Йорк и Лондон.
Ръководителят на стратегическото разузнаване на САЩ генерал Уилям Донован веднъж наскоро след войната заявява, че американците са определяли размера на човешките загуби на вермахта, като са анализирали поместваните в германските провинциални вестници списъци на загиналите на фронта офицери. Това е било необходимо да се знае не само за да се съди правилно за силите, които биха могли да бъдат изправени срещу САЩ, но и за да може да се прецени с какви човешки ресурси разполага хитлеристка Германия за военната си промишленост. Известно е, казва Донован, че във всяка армия съотношението между броя на редниците и офицерите, а съответно и загубите сред тях са в правопропорционална зависимост. Въз основа на това нашите аналитици успяха да определят числеността на германската армия през 1943 година. Както твърди Донован, след войната тези оценки са се потвърдили.
Аналитиците, за които споменава Донован, са „100-те професори“, за които съобщават всички американски публикации, посветени на историята на разузнаването в САЩ. Д. Чембърлейн например изтъква, че отначало УСС се е състояло главно от така наречените „100 професори“ — опитни специалисти, образували гръбнака на отдела за събиране и анализиране на открита информация. „Този отдел — пише той — доказа, че библиотеките и микрофилмите с германски списания могат да дадат повече необходими сведения от цял взвод разузнавачи като Мата Хари.“138
Любопитно е как са били открити и унищожени заводите, снабдявали селското стопанство в Япония с торове. Този случай, разбира се, има частен характер, но той показва работата, която са извършвали разузнавателните органи на САЩ и привличаните от тях научни сили, използвайки главно откритите публикации с икономически характер.
Още преди войната американците започват да проучват военноикономическите възможности на Япония. Както пише експертът от разузнаването на САЩ Уилям Макгъвърн, много усилия са положени за съставянето на списък на всички видове стратегически суровини, необходими на японците за поддържане на все по-голямо военно производство.