Станало е почти традиция: в проспектите на всички технически изложби, организирани в Москва от Съединените щати, Англия и другите капиталистически страни, се съобщава, че една или друга фирма е готова да даде на интересуващите се подробна консултация, но при едно условие: необходимо е да попълнят анкета, в която да посочат адреса, работното място, професията, характера на заниманията си и интересуващия ги въпрос. Ще отбележим, че тези проспекти обикновено се внасят в Съветския съюз нелегално и се разпространяват заедно с анкетата много внимателно.
През 1969 г. в Москва се проведе международната изложба «Автоматизация-69» — първата в СССР универсална изложба на електронни управляващи машини и комплексни системи за автоматично регулиране на процесите в най-различни отрасли на промишлеността и селското стопанство. В нея освен Съветския съюз участвуваха 22 страни. Представени бяха 514 фирми от капиталистическите държави. Изложбата бе посетена от 700 хил. души.
Разбира се, разузнавачите се надяваха да направят голям удар. «Гидовете» работеха без почивка. Като раздаваха проспектите, те любезно обещаваха на всички всякаква допълнителна техническа информация, дори и такава, каквато няма в момента на изложбата. И пак трябваше само да се попълни анкета, пощенска картичка, специална бланка — с една дума да се съобщи на гида и на фирмата от какво се интересува посетителят, с какво се занимава и къде да му бъде изпратен отговор. «Анкетите» и «бланките» съдържаха например такива въпроси: «фамилно, собствено и бащино име, месторабота, длъжност, научна степен, домашен адрес, служебен и домашен телефон; въпроси, които представляват интерес за посетителя; въпроси, по които посетителят би искал да получи допълнителна информация». Това е предварително подготвеният текст на «анкетата» на една чуждестранна фирма. Като че ли няма нищо особено: изложбата си е изложба и стремежът да се помогне на посетителя да задоволи своята любознателност и да разшири кръгозора си е хубаво нещо. При това обаче разширяват «кръгозора» си — във всеки случай такава задача си поставят — империалистическите разузнавания.
Когато организират приеми за съветски учени и специалисти, чуждите фирми канят на тях и дипломатическите сътрудници от своите посолства. Обикновено тези чиновници се ориентират добре в техническите въпроси. Те водят много компетентни разговори по главните теми на изложбата и си създават необходимите познанства. А всеки знае какво значат за съвременния свят електрониката и комплексната автоматизация. Усърдието на някои участници в изложбата «Автоматизация-69» беше толкова голямо, че на представителите на осем западноевропейски и една американска фирма беше направено съответно официално предупреждение.
Съветските търговски изложби често включват продукция на съветска технология. Тя може да бъде изучена и фотографирана. Както твърдят американските разузнавачи, от този прост набор на съветски материали аналитиците могат да получат данни за годишното производство на продукция, за броя на машините, за използваните сплави и т.н. Тъй като на тяхно разположение постъпват все повече съветски изделия, с голяма точност би могъл да се изчисли обемът на съветското промишлено производство“150.
Система за изучаване и обработка на откритите публикации
Задачите, свързани със събирането и систематизирането на информацията, получавана от анализа на откритите източници на социалистическите страни, са толкова сложни и големи, че разузнаванията на империалистическите държави постоянно търсят нови организационни форми, за да обединят и координират усилията си в тази област. За целта в САЩ, Англия, ФРГ и в други страни са създадени и функционират специални учреждения.
Доскоро основният център в САЩ, занимаващ се с извличането на сведения от общодостъпните печатни издания на Съветския съюз и на другите социалистически страни беше Държавният департамент. Участието на другите правителствени учреждения се определяше от ведомствените им интереси. През 1955 г. обаче Комисията на Конгреса по реорганизацията на правителствените органи, ръководена от бившия президент на САЩ Хърбърт Хувър, след като проучва как стоят нещата, препоръчва Държавният департамент да бъде освободен от изпълнението на тези функции и те да се вменят в дълг на ЦРУ, като му се дадат широки права да използва помощта на други ведомства. Предложено е също към дипломатическите представителства на САЩ в различни страни да се създаде длъжността аташе по науката, чиято задача да бъде да събира публикуваната в печата информация и да я обработва за нуждите на Централното разузнавателно управление. „Във връзка с това — казва се в изводите на комисията, — че ЦРУ, както и другите разузнавателни органи, не използва напълно възможностите за получаване на ценните военни и технически данни, съдържащи се в научните и техническите отчети, публикувани в другите страни, а натоварва с това само Държавния департамент, той трябва да се освободи от това задължение и то трябва да се възложи на ЦРУ, като му се даде право да назначава специални аташета, които могат да вършат тази работа в чужбина.“151 Както твърди Й. Йостен, тази препоръка е приета от Конгреса и оттогава „една от основните функции на ЦРУ е системно и най-внимателно да изучава публикациите на чужди езици, които биха могли да съдържат и най-дребното сведение за Съветския съюз“152
151
Commission on Organization on the Executive Branch of the Government Intelligence Activities. A Report of the Congress. Washington, June 1955.