Важно значение се придава на покупката на книги и брошури от републиканските, краевите и областните издателства. Сътрудниците от посолството, а по тяхно поръчение и други американци, които посещават Съветския съюз, обикновено носят литература от Прибалтийските републики, от Белорусия, Украйна (предимно на езиците на тези републики). В Ленинград те се мъчат да се сдобият с книги по корабостроене, приборостроене и оптика: в Баку — по нефтена промишленост, в украинските градове — по стоманолеярна промишленост, и т.н.
Ето един пресен пример, който показва какво голямо значение се придава в САЩ на получаването и анализа на съветската научно-техническа литература.
През април 1983 г. в американското списание „Миканикъл инжиниъринг“ излиза статия от Юджин Райвин, професор в Уейския университет (щата Мичиган), експерт в областта на съветското машиностроене. Като приканва по-активно да се използва издаваната в СССР литература, „особено в такива важни области на машиностроителното производство и металообработването като вибрационната техника, заваряването, леенето под налягане, непрекъснатото и точното леене, където съветските учени имат крупни постижения“, авторът изтъква, че извличането на полезна информация се улеснява от принципната разлика, която според него съществува между съветските и американските книги по наука и техника154.
Американците проявяват голям интерес към всички картографски материали, грижливо събират данни за съветските картографски организации, наблюдават съответните издания на Академията на науките на СССР и всевъзможните геодезични и картографски учебници. Те старателно купуват справочниците пътеводители на градовете, карти на туристическите маршрути, особено за Източен и Западен Сибир, атласи и схеми на пътищата, карти и атласи на Арктика. Нещо повече, те се мъчат да се сдобият с всички книги, където би могло да има едромащабни карти или схеми на отделни райони от Съветския съюз (например книги по история на Гражданската война, за пътешествия из Сибир, Алтай, Средна Азия).
С годините растат и разходите, които посолството на САЩ в Москва прави за абонаменти за периодика. Според статистиката на „Союзпечат“ от 1968 г. насам посолството на САЩ всяка година е било абонирано за 900 съветски вестници и списания (от тях 83 на сто — по въпросите на икономиката, науката и техниката). Това е 6 пъти повече от 1960 година. Освен това американците са поръчали в Москва и над 130 заглавия вестници и списания от социалистическите страни. Вестниците и списанията се получават в толкова много екземпляри, като че ли информацията, черпена от тях, се адресира до множество специални центрове. През 70-те години най-много съветски издания са получавали: библиотеката на Пентагона, Държавният департамент, Конгресната библиотека, корпорацията Ранд, Министерството на търговията (отделът за чуждестранни демографски изследвания), Министерството на енергетиката (отделът за техническа информация). Годишните разходи за закупуване и поръчване на литература, правени по организиран начин, възлизат на 30–35 хил. рубли.
Както твърди вестник „Ню Йорк хералд трибюн“, библиотеката на ЦРУ получава месечно до 200 хил. екземпляра различни чужди печатни издания, предимно на страните от социалистическата общност.
„Цялата тази открита литература — пише още Алън Дълес — е като зърно, което трябва да бъде смляно в мелницата на разузнаването.“155 Естествено за това се иска мощен обработващ апарат, снабден със съвременна техника.
Още през 60-те години подразделенията на ЦРУ, които се занимават с обработването на съветска научна литература, се попълват със стотици сътрудници от Управлението за анализ и изследвания към Държавния департамент. Наистина Държавният департамент и сега продължава да изучава съветските печатни източници, но там се набляга главно на политическите и социалните проблеми. (Твърди се, че в изследователските отдели на Държавния департамент доскоро са били заети повече от 100 „специалисти по Русия“ и още 30 — в регионалните отдели.)
Само за едно денонощие така наречената мониторна служба на ЦРУ приема и записва около 6 млн. думи на 60 езика. Цялата информация от икономически, политически, военен и научно-технически характер, по-специално за Съветския съюз, която постъпва в ЦРУ, се концентрира в информационната служба. Тук тези материали се систематизират и обработват с помощта на електронни машини, изучават се от експерти.
Освен ЦРУ и разузнаването на Държавния департамент с изучаването на сведенията от откритите източници на социалистическите страни в САЩ се занимават и разузнавателните управления на сухопътните войски, на военноморските и военновъздушните сили, разузнавателният отдел на Министерството на енергетиката, ЮСИА, „руските институти“ към изследователските центрове и университетите, Институтът за анализ на проблемите на отбраната, научните лаборатории на големите фирми и някои частни учреждения. За спецификата на функциите, изпълнявани от всяка от тези организации, и за разпределението на ролите между тях може да се съди по споменатата по-горе обработка на снимката на съветската междуконтинентална ракета. С това се е занимавал по-специално отделът на научноизследователските лаборатории на американската фирма „Бендинс енд корпорейшън“ (щата Мичиган), която е най-компетентната в споменатата област. Доскоро към Конгресната библиотека имаше и ако се съди по данни на американския печат, и сега продължава да функционира група от специалисти по изучаване на съветската програма за изследване на космическото пространство, която служи на Пентагона като източник на разузнавателна информация за съветската военна и космическа програма. В този отдел работят 230 експерти, които превеждат и обработват съветските научни публикации. Но и това не е всичко: за получаване на нужните сведения, които биха могли да залегнат в основата на разработването на нови средства за масово поражение, в САЩ са създадени специални бюра, така наречените „бюра Бак Роджърс“, които проучват чуждата научна фантастика. Заедно с това бюрата следят най-сериозните чужди списания и издания по проблемите на науката и техниката.
154
Ю. Райвин дава пример с две книги, издадени в съветската страна: „Щамповане на разтопени метали“, където по-специално се описва процесът на леене под налягане, разработен за пръв път в СССР, и „Формоване на метали в суперпластично състояние“, в която подробно се разглежда новата технология, чието описание на английски език е рядко срещано.