През 1977 г. в САЩ излезе книгата „Тайните операции на ЦРУ“, чийто автор Хари Розицки през 1970 г. е подал оставка след 25 години работа в американското разузнаване. Розицки, който в ЦРУ години наред ръководи отдела, занимаващ се с планирането и извършването на тайните операции срещу Съветския съюз, твърди, че от края на 1940 г. ведомството на „плаща и кинжала“ съсредоточава по-голямата част от оперативните си ресурси за проучване и обработка на намиращите се в САЩ и в другите капиталистически страни съветски граждани, някои от които по мнението на американското разузнаване потенциално са ценен източник на информация, а други от негова гледна точка са уязвими в лично отношение.
Както е известно, след редицата провокации, извършени през тези години от американските власти спрямо съветски граждани, Министерството на външните работи на СССР решително протестира срещу подобни действия. Както често става в Америка и досега, всички обвинения решително се отхвърлят като безпочвени. В действителност, както признава сега Розицки, тези провокации са работа на ЦРУ. „Най-простият и най-нерезултатният метод на вербуване от ЦРУ през онези години — пише той — беше директното предложение за тайно сътрудничество с нас, като това често се предлагаше на някого, за когото не знаехме почти нищо.“ Той си спомня и за така наречения метод на „петцентовата монета“. Сътрудник на ЦРУ звъни по телефона на служител от съветско представителство, когото дори не познава, и, както се казва, право в лицето му предлага да работи за американското разузнаване. Ако русинът не затвори веднага телефона, отсреща успяват да му направят предложение за „услуга“, като му обещават голяма сума и бързат да си уговорят среща на безопасно място. Обикновено, оплаква се Розицки, русите отговаряха с категоричен отказ, а понякога и ругаеха.
Ако телефонните позвънявания, както смята Розицки, са своеобразна „игра“, другите методи имат по-настойчив и траен характер. Той дава два примера за илюстрация.
Сътрудникът на ЦРУ, който планира вербовъчно мероприятие, както изглежда, е обмислил сценария във всички подробности. Изпреварвайки малко нещата, Ро-зицки уверява, че случаят е толкова поучителен, че би могъл да послужи не само за архива, но и на другите оперативни работници в Ленгли.
„Аз с голям интерес прочетох отчета за операцията и разбрах, че сътрудникът, привлечен за изпълнението й, е срещнал човек с рядко силен характер — пише Розицки. — Разказът му ми прозвуча като доказателство за съветския патриотизъм, който много хора на Запад направо подценяват. Струва си историята да бъде преразказана.“173
Аташе от съветското посолство в една европейска страна привлича вниманието на ЦРУ с това, че за цяла година пребиваване в чужбина не е завързал нито едно познанство. Той е ерген над четиридесетте. Нито един от многото и, както изглежда, добре обмислени опити на сътрудника на ЦРУ да се срещне и да влезе в контакт с него не успява. Всичко, което се знае за него, са само данните, записани в паспорта. Няколко седмици, преди да изтече срокът на пребиваването на аташето в страната, става ясно, че той е запланувал да се върне у дома с влак. Тъй като знае, номера на влака и вагона, ЦРУ настанява в съседния вагон свой сътрудник, който свободно владее руски език.