Освен писмото в ръкавицата са намерени и специално индиго за тайнописни послания, инструкции за зашифроването им, тефтерче с шифър, писма на английски език от името на туристи, уж пътуващи из Съветския съюз. След нанасянето на тайнописните донесения Капустин е трябвало да изпрати тези писма отвъд океана на фалшиви адреси на ЦРУ.
В инструктиращото писмо има дълъг списък на въпросите, на които Капустин е трябвало да отговори най-подробно. След сведенията за себе си и за всички свои роднини той е трябвало да съобщи също какви възможности за получаване на секретна информация имат приятелите и познатите му.
И така, главният въпрос, който интересува ЦРУ, е поставен. И Капустин, който на всяка цена иска да спечели пари, съставя списък на своите близки, които имат отношение към отбранителната промишленост.
В разглеждания случай привлича вниманието фактът, че когато го вербуват, Капустин, който работи в обикновено предприятие, смята, че не би могъл да представлява някакъв по-сериозен интерес за американското разузнаване като източник на информация. Сътрудниците на ЦРУ обаче, като виждат, че имат пред себе си човек, който охотно се съгласява да сътрудничи, решават, че това не е толкова важно. Първо, те се ръководят от указанието на своето ведомство в Ленгли, че „дори и откъслечната информация за потенциалния и реалния противник при условие, че има стабилен приток, в края на краищата ще даде възможност заедно с другите сведения да се пресъздаде цялостната картина“. Разчита се, че в процеса на едно дългосрочно сътрудничество може да се открият най-неочаквани възможности за завербувания. Главното според тях е търпеливо да укрепват връзките, щедро да рисуват светли перспективи за бъдещето и по всякакъв начин да поддържат в агента съзнанието за „изключителните“ му високи интелектуални способности, останали незабелязани от съотечествениците му, но затова пък напълно оценени от чуждото разузнаване.
Характерно е, че сега американските автори често се връщат към анализа на поуките от „позорния ден“ за САЩ — 7 декември 1941 г., като подчертават, че внезапното нападение срещу Пърл Харбър е било възможно, тъй като властите във Вашингтон са пренебрегвали препоръките, че в Япония трябва да бъде създадена широка агентурна мрежа сред местните жители. Именно агентурната информация, твърдят те, е помогнала на японците да разгромят американците в Пърл Харбър. „Благодарение на това, че използваха голям брой тайни агенти — пише видният експерт по разузнаването на САЩ Макгъвъри, — японците имаха много точна информация за разположението на нашите военноморски сили в Тихия океан и успяха да нанесат страхотен удар по Пърл Харбър.“176
Тъй като вече се знае истинската причина за „позорния ден“ на САЩ, всеки непредубеден читател лесно може да разбере смисъла на едно толкова примитивно акцентиране върху ролята на агентурното разузнаване. Целта е ясна: на всяка цена да се обоснове опасността от подценяването на тайната агентура.
Наистина, както вече отбелязахме, тази цел старателно се прикрива в откритите американски публикации с разсъждения за огромното нарастване на легално събираната, натрупвана и преработвана информация и за намаляването във връзка с това на относителната част на сведенията, които постъпват от нелегални източници.
Към подобна съзнателна дезориентация по различно време прибягват в работите си Д. Пети, Р. Хилсман, А. Дълес, Е. Захариас, У. Макгъвърн, Л. Фараго и други автори.
Затова би било много неправилно да се доверяваме на изводите на американските автори и да смятаме, че с развитието на техническите средства за разузнаване противникът съкращава агентурното разузнаване.
Опитите на ЦРУ да вербува тайна агентура в съветската страна са претърпявали и претърпяват провал след провал в резултат на действията на органите за държавна сигурност на СССР, които осуетяват намеренията на империалистическото разузнаване. Но ЦРУ не се отказва от опитите си по агентурен път да проникне в тайните на нашата страна. Те са продиктувани от агресивните стремежи на американския империализъм. Това не трябва да се забравя, това трябва да се има предвид.
Заключение
В книгата се прави опит да се разкрие вътрешният механизъм на едно от най-зловещите създания на следвоенния империализъм — „разузнавателната общност“ на САЩ, да се разкрият някои страни от подривната й дейност.