При президента Айзенхауер специалната група бе преименувана на "Група 54-12", а след това, през 1964г. — на "Комитет 303". От 1970г. тя е известна като "Комитет 40". При идването на власт на нова администрация или когато американската общественост научи за съществуването на тази строго секретна организация, името й се променя. По онова време заседанията на комитета се председателствували обикновено от държавния секретар на САЩ X. Кисинджър.
Контролирайки програмите за тайните операции, "Комитет 40" разглежда целите им, определя ще могат ли предлаганите пътища и начини да осигурят изпълнението на поставените задачи, преценява степента на вероятност на успеха, а също така решава и въпроса "приемливи" ли са и отговарят ли на "националните интереси". Както стана ясно по-късно, функциите на "Комитет 40" не се изчерпват с това. В задълженията му влиза също при планирането на тайните операции да осигури на правителството на САЩ възможността да се "откаже" от тях "под благовиден предлог". Той трябва да одобрява и разходите — от 10 хил. долара нагоре, които не подлежат на отчет по обикновените правителствени канали и са предназначени за такива акции, които могат да имат нежелателни политически последици за САЩ. "Комитет 40" е обсъдил и одобрил например програмите на тайните операции за използването на шпионските кораби "Либърти" и "Пуебло", а също и на разузнавателния самолет ЕС-121 (свален в КНДР през 1969г.).
Ако се вярва на американските източници, "Комитет 40" не е бил в състояние да контролира малко по-подробно действията на "разузнавателната общност". Понякога той дори не е бил уведомяван за замислените тайни операции и затова в структурата на управлението на общността играе роля на орган с "ограничена ефективност". Упълномощаването на "Комитет 40" като орган на изпълнителната власт да планира тайни операции не изключва възможността да се използват и други, не толкова официални пътища. Действуващите правила могат да се пренебрегват и много пъти са пренебрегвани от високопоставени правителствени чиновници и от чиновници от ЦРУ. Например във връзка с решението за физическо ликвидиране на чилийския генерал Шнайдер президентът Никсън, заобикаляйки официално установените инстанции, е дал указание на ръководителите на ЦРУ да не се консултират с "Комитет 40" или с други органи, които имат отношение към разработването на външната политика. Комитетът не е бил информиран и за плановете на ЦРУ, предвиждащи за подготвяното убийство на Фидел Кастро да бъдат привлечени представители на престъпния свят. В средата на 70-те години "Комитет 40" беше превърнат в консултативна група по провеждането на тайните операции, която отговаря за оценката на тайните действия на "разузнавателната общност", препоръчвани на президента за одобрение.
Новосъздадената консултативна група включва помощника на президента по националната сигурност, държавния секретар, министъра на отбраната, председателя на Комитета на началник-щабовете и директора на централното разузнаване. Като наблюдатели на заседанията й могат да присъствуват министърът на правосъдието и директорът на административно-бюджетното управление.
Освен Съвета за националната сигурност, Комитета за разузнавателната дейност в чужбина, създаден на мястото на Съвета за разузнаване на САЩ и Консултативната група за провеждане на тайни операции, създадена на мястото на "Комитет 40", в системата на изпълнителната власт на САЩ съществува още един орган, който има право да контролира "разузнавателната общност" и да се намесва в тайните й работи. Това е Президентският консултативен съвет за разузнавателната дейност в чужбина, както се нарича той понастоящем. Този орган е създаден в средата на 50-те години за "постоянен надзор и оценка" на цялата дейност на националното разузнаване. Зачестилите провали и грубите грешки в работата на ЦРУ и на другите разузнавателни служби значително уронват престижа на САЩ. Това естествено предизвика раздразнение сред управляващите кръгове на страната: чуваха се искания да се разследват тайните операции на специалните служби, обсъждаха се проекти за създаване на обединена комисия за контрол върху разузнаването. След едно подробно разследване Айзенхауер обяви на 6 февруари 1956г., че към президента се създава постоянен Съвет на консултантите по разузнавателната дейност в чужбина.