Съществуват различни федерални закони и разпоредби, които задължават правителствените учреждения в САЩ по искане на властите да дават всякакви сведения за бюджета, структурата, функциите, броя на персонала, личния си състав и т.н. Но тези закони не се отнасят за ЦРУ, което има особено положение. Дори Министерството на финансите има нареждане да не докладва на Конгреса нищо, което засяга ЦРУ. При назначаването или уволняването на сътрудници директорът на ЦРУ не е обвързан с никакви политически и правови норми и препоръки, които са задължителни за правителствените учреждения в САЩ. Той се ръководи все от същия специален закон от 1949г., който предвижда практически неограничени права на неговото ведомство. Освен това ЦРУ има специални пълномощия при действията си във всяка интересуваща го страна да използва материалните средства и личния състав на всички американски правителствени органи, държавни и дори частни учебни заведения, търговски, профсъюзни, селскостопански и научни учреждения, търговски фирми и т.н. Показателно в това отношение е признанието на бившия специален помощник на директора на ЦРУ Томас Бридън за подкрепата на реакционните профсъюзи от разузнаването на САЩ. Значителна част от средствата, изразходвани от ЦРУ, заявява Бридън, бяха предназначени за профсъюзите и за Джордж Мини. Лично аз предадох 75 хил. долара на президента на Обединения профсъюз на работниците от автомобилната промишленост в Детройт[19].
ЦРУ има право да субсидира програмите на колежите, да поддържа и създава различни фондове и фондови организации, културни дружества и издателства, да основава и финансира частни корпорации, които осигуряват прикритие за тайната дейност на ведомството в чужбина[20].
Като илюстрация може да послужи примерът с най-голямата и широко известна компания "Еър Америка", действуваща под прикритието на частна фирма. Компанията се финансира от ЦРУ, на щурвала на нейните самолети седят офицери от запаса на американските ВВС. База за създаването на "Еър Америка" стана частната организация на въоръжените сили "Летящите тигри". По време на Втората световна война компанията помага на Чан Кайши в борбата срещу японците и се занимава с подготовката на летателния състав на военновъздушните сили на САЩ за бойните действия в този район. След края на войната компанията, преименувана по това време в "Сивил еър транспорт" (CAT), активно подкрепя чанкайшистките войски, отстъпващи под натиска на Китайската народноосвободителна армия. Самолетите на CAT хвърляха оръжие, боеприпаси и продоволствие. След това Тайван се превърна в опорна база на CAT. Именно оттам след това започнаха всички въздушни операции на компанията, организирани и финансирани от ЦРУ. През 1950–1951 r. CAT премести центъра на своите действия в Корея, където наред с изпълнението на задачите по снабдяването участвува и в големи разузнавателни операции. През 1951г. по поръчка на ЦРУ компанията прехвърли 12 хил. чанкайшисти от Тайван в Бирма. През 1959г. тя докара от Бирма в Лаос със самолети още 3 хил. тайвански наемници. През това време в Лаос транспортният флот на САЩ непрекъснато доставяше военни товари на генерал Фуми Носаван. В края на 50-те години компанията отново започна да се нарича "Еър Америка". Операциите й са провеждани в пълна тайна; нейните самолети и вертолети нямат опознавателни знаци. Една от най-големите операции, осъществени от силите на тази компания, е снабдяването с оръжие на 45-хилядната армия на племето мео в Лаос, която съгласно плановете, разработени от ЦРУ, трябваше да блокира пътя за снабдяването на патриотичните сили в Южен Виетнам.
Представа за мащабите на дейността на "Еър Америка" дават размерите на нейния самолетен парк, възлизащ през 1968г. на 200 машини, с чието обслужване са заети 11 хил. души. В Тайван се намира и дъщерната компания на "Еър Америка" — "Еър Ейша" с щат от 8 хил. души.
Дори самото ЦРУ, както съобщава Кристофър Робинс в книгата си "Еър Америка", никога не е могло да определи точно докъде се простират въздушните му пипала. Оказва се, че не е възможно да се пресметне точният брой на самолетите, контролирани от него; приблизителни са също така и данните за броя на личния му състав. В средата на 60-те години Ричард Хелмс, тогавашният директор на ЦРУ, задава на един от щабните офицери, както изглежда, прост въпрос: "С колко самолета разполага ЦРУ?" На един офицер с голям опит в работата в тайната служба е възложено да проучи операциите на авиационните компании на ЦРУ. След три месеца напрегната работа той окачва в една строго охранявана стая на управлението огромна карта на света, по която са забити стотици цветни карфици. След това в продължение на един час той говори за десетките летища и стотиците самолети, които принадлежат на ЦРУ. С извиняващ се глас офицерът докладва, че картата е може би с точност до 90 на сто, защото авиационните компании постоянно наемат самолети една от друга, сменят двигателите и номерата на опашните площи и разглобяват машините за резервни части. Така че след като три месеца е проучвал материалите, с които разполага ЦРУ, офицерът не е имал ясна представа за броя на самолетите, които принадлежат на управлението. Той обаче може да каже, че само компанията "Пасифик корпорейшън", в която влизат "Еър Америка" и "Еър Ейша", наброява повече от 10 хил. души, почти толкова, колкото е тогава целият щат на ЦРУ[21]. Както съобщават бивши длъжностни лица, ЦРУ използва свободно американските военни бази и "излишната" военна техника, за да създаде, както се говори, световна мрежа от снабдителни пунктове и от оперативни бази.
20
Доходите от дейността на подобни "независими" компании постъпват в ЦРУ в допълнение към годишния бюджет, който правителството отделя от общите федерални доходи.