Важна страна от дейността на "Джи-2" е "осигуряването на безопасността в армията". С това се занимава службата за контраразузнаване Си Ай Си — своего рода двойник на ФБР в сухопътните сили. Си Ай Са има задължението да открива и предотвратява случаите на измяна, шпионаж и диверсии в американските войски, да се бори с хазартните игри и спекулациите на военнослужещите на "черната борса". Тя следи също и за благонадеждността на войниците и офицерите, за да бъде в течение на "всички политически, метежни и подривни действия"[34] на територията на повече от 60 държави в света, където САЩ имат свои войски и бази. От 1966г. по настояване на военното контраразузнаване в американската армия е въведена инструкция, която задължава командирите на частите, разположени в европейските страни, незабавно, дори без да чакат одобрението на Пентагона, да откомандироват в САЩ всички военнослужещи, у които са забелязани порочни склонности или някакви грешки, улесняващи "подхода към тях" на чуждото разузнаване[35].
Армейското разузнаване се комплектува главно от кадрови офицери, офицери от запаса и цивилни специалисти, които постъпват на служба в армията и им се присвояват офицерски звания. Сериозно внимание се обръща на владеенето на чужди езици и на познаването на икономиката и политиката на страната, където им предстои да работят.
Данните за бюджета на "Джи-2", публикувани по различно време в американски източници, позволяват да се направи изводът, че усилията на личния му състав са насочени предимно към получаването на сведения чрез агентура (около 20–22 на сто от всички разходи) и към съставянето на стратегически карти (35–38 на сто от всички разходи)[36]. Бюджетните средства, отделяни за "Джи-2", още през 1968г. възлизат на 500 млн. долара и продължават да растат от година на година (за сравнение ще посочим, че през 30-те години годишните кредити за разузнаването на сухопътните сили рядко са надвишавали 200 хил. долара)[37].
На подчинение на армейското разузнаване е разузнавателният център на сухопътните войски на САЩ, който включва школа за военно разузнаване, централен архив (по официални данни в него се пазят повече от 6 млн. дела, свързани с проверка на благонадеждността на личния състав на американската армия), бюро за армейско разузнаване (извършва изследователска работа, разработва и извършва изпитания на специалната техника, използвана в разузнавателните операции), център за обработка на фотографии, школа за стратегическо разузнаване, армейска служба за сигурност и обединена специална група на трите вида въоръжени сили.
През 1980г. армейското разузнаване се попълни с ново подразделение. Оказва се, че по времето, когато администрацията на Картър се е готвила да прехвърли американски офицери в Техеран, за да помогнат при провеждането на операцията за освобождаването на заложниците, задържани поради обвинение в шпионаж, армията е създала своя група за спомагателни действия, която, както се смята, е в състояние за кратко време да се намеси в подобна ситуация. За пример очевидно е послужила английската десантно-диверсионна служба със специално предназначение, чиито части извършиха нападение в иранското посолство в Лондон.
При условие, че името му няма да бъде споменато във вестника, един армейски генерал разказва следната история за възникването на тази група: "По някои подробности ни стана ясно, че ЦРУ има нужда от помощ с разузнавателни кадри. Ние ги предоставихме за операцията по освобождаването на заложниците… Когато рейдът не успя, ние решихме да запазим организацията."[38]
И макар че противниците на тази група, включително бившият директор на ЦРУ адмирал С. Търнър и някои членове на комисиите на Конгреса по разузнаването, твърдят, че тя не е нужна и че наличието на специален армейски орган за разузнаване крие неприятности, тя продължава да действува. Нещо повече, ако се съди по всичко, тя се ползва с подкрепата на върхушката в армията. През 1982г. министърът на сухопътните сили на САЩ Джон Марш е обсъждал въпроса за нея с генерал-майор Уилям И. Одом, помощник на началник-щаба по разузнаването, и с други висши армейски офицери най-малко на девет отделни заседания.