Както признава помощникът на министъра на отбраната Робърт Ф. Фралк, през втората половина на 60-те години бюджетът на РУМО е бил 60–65 млн. долара годишно. Още тогава за научноизследователски работи от тях ежегодно са изразходвани около 2 млн. долара. Значителна част от средствата, отделяни за научни изследвания, отива за създаване на нова система за съхраняване и търсене на информация (вместо картотечната) и за създаване на център за автоматична обработка на разузнавателната информация. През 70-те години бюджетът на РУМО нарасна още повече.
В началото на 1963г. е създаден Център за автоматични системи за обработка. Той използва апаратурата, която преди се намира в разузнавателната служба на военновъздушните сили. РУМО се заема да контролира разгръщането на програмата за автоматична обработка на разузнавателни данни, чието изпълнение е възложено на военните департаменти.
Този център решава три главни задачи: обработка с машинни системи на разузнавателните данни (документи и снимки); съхраняване на разузнавателните материали с помощта на технически средства и предоставянето им в обобщен или първичен вид на "потребителите". Той съдействува и на другите подразделения на РУМО при създаването на системи за обработка на материалите.
Под ръководството на РУМО е школата за военно разузнаване, създадена във Вашингтон (окръг Колумбия) през 1962г. в съответствие с директивата на тогавашния министър на отбраната Р. Макнамара. В тази школа се подготвят за работа в апарата на военните аташета военни и цивилни сътрудници на Министерството на отбраната; повишава се професионалното равнище на разузнавачи, на специално подбрани офицери и на изтъкнати цивилни специалисти, подготвят ги за заемане на важни командни, щабни и оперативни длъжности в органите на сигурността.
Анализът на американските публикации показва, че след като с основание измества разузнавателните служби на различните видове въоръжени сили, РУМО всяка година става все по-опасен конкурент на ЦРУ. Съзнавайки силата си, ръководителите му много пъти нарушават установения ред за представяне на разузнавателните доклади и подминавайки Съвета за разузнаване., ги изпращат направо на президента на САЩ. Излиза, че Алън Дълес е бил прав, като предупреждава: "He трябва да се изключва възможността две такива мощни и щедро финансирани организации като Централното разузнавателно управление и Разузнавателното управление на Министерството на отбраната да се превърнат в съперници и конкуренти."[50]
В Централното разузнавателно управление смятат, че Макнамара е създал личен оперативен щаб на министъра на отбраната, своя "империя", за да действува независимо в областите, които преди са били монопол на ЦРУ[51].
Безспорно е във всеки случай, че РУМО навлиза в сферите на политиката и стратегията, които преди са били монопол на ЦРУ, и съвсем не се ограничава само в рамките на поставените му задачи. Като министър на отбраната Макнамара често оспорва правото на директора на ЦРУ да оглавява разузнаването на страната. В американските публикации например фигурира такъв факт: на едно заседание на Камарата на представителите питат Макнамара използва ли информацията, получена от ЦРУ. Отговорът поставя в неудобно положение привържениците на централизирания административен контрол върху дейността на разузнаването. "Не — казва Макнамара, — аз получавам информация направо от РУМО, като към нея няма отношение никое друго ведомство извън Министерството на отбраната." И макар че по възможности в областта на обработването и оценката на постъпващите разузнавателни сведения РУМО, както признават американските експерти, отстъпва на ЦРУ, заедно с другите органи на военното разузнаване то разполага с много по-големи възможности и технически средства за събиране на разузнавателна информация. РУМО има право също след съгласуване с ЦРУ да внедрява своя агентура в чужбина. Директорът на ЦРУ обаче няма власт да контролира действията на тази агентура[52].
През втората половина на 70-те години около плановете за засилване на РУМО започнаха нови битки. Министърът на отбраната Харолд Браун, който не беше доволен от резултата, постигнат от Р. Макнамара, пристъпи към радикална реорганизация на разузнавателния апарат на Пентагона. Той назначи за свой заместник по разузнаването 55-годишния адмирал Денис Мърфи, в миналото командувал 6-и американски флот и заемал поста заместник-директор на ЦРУ. Тази стъпка е предприета в порядъка на общата реорганизация на "разузнавателната общност", след като по нареждане на президента Картър на адмирал Стансфийлд Търнър — директора на ЦРУ, беше предоставен контролът върху всички операции на националните разузнавателни органи, включително финансирането на Агенцията за национална сигурност и Управлението на националното разузнаване. Една от главните задачи, поставени пред адмирал Мърфи, е да съгласува с адмирал Търнър въпроса за бюджета на Пентагона и разузнавателните задачи, които ще му се възлагат. Както смятат в Пентагона, реорганизацията има за цел да засили контрола на министъра на отбраната върху събирането на разузнавателни данни, за да може анализът и обобщаването на различната информация, която постъпва от ведомствата като Пентагона, РУМО, Агенцията за национална сигурност, Управлението на националното разузнаване и Картографското управление, да се извършват на едно място. Самият адмирал Мърфи коментира така същността на нововъведението: "Досега разузнавателната работа в Пентагона се градеше въз основа на несъгласувани сведения и никога не се обобщаваше в неговото управление. Сега се прави опит всичко това да се събере на равнище министър на отбраната. Става въпрос за тясно сътрудничество с хората, непосредствено събиращи разузнавателните данни, от които се интересува министърът."[53]