АНС е създадена през 1952г. съгласно съвършено секретна директива на президента Труман на основата на разтуреното Управление за сигурност на въоръжените сили, съществуващо от 1947г. и занимаващо се с дешифриране на информация. В изпълнителната си заповед президентът обяснява нуждата от създаване на АНС със стремежа да се даде възможност на разузнавателните органи, които нямат отношение към Министерството на отбраната, да ползват информацията на агенцията и услугите на нейните специалисти.
В правителствените справочници АНС фигурира като "полуавтономно управление на Министерството на отбраната". В разузнавателните среди на САЩ смятат, че "тази агенция, макар и да влиза в Министерството ни отбраната, не е част от него"[59]. Тя не е на подчинение на Комитета на началник-щабовете като другите придатъци на Пентагона и се контролира пряко от министъра на отбраната, директора на ЦРУ, СНС и самия президент[60]. Това е единственото ведомство, чиито функции и задължения не се определят от никакъв закон. Съгласно с изпълнителната заповед на президента Рейгън нито едно друго министерство или ведомство не може да извършва разузнавателни операции с радиотехнически средства без специално разрешение от министъра на отбраната.
АНС, която е основният правителствен орган, отговарящ за радиотехническото разузнаване, действува преди всичко в интерес на Националния съвет за разузнавателната дейност в чужбина и снабдява с разузнавателна информация Министерството на отбраната като един от многобройните си потребители. Освен че има свой собствен щат за техническа работа, агенцията сътрудничи тясно с РУМО и с групите, които се занимават с радиотехническо разузнаване в армията, военноморския флот и военновъздушните сили. По такъв начин според характеристиката на американските автори АНС служи на другите разузнавателни учреждения в страната като своеобразна "фабрика за електронен шпионаж".
По думите на бившия директор на АНС генерал А. Алън-младши агенцията има за задача да извършва разузнаване по отношение на другите страни, като използва технически средства за засичане на информация по линиите за връзка и на радиолокационни сигнали.
Тези сигнали се засичат от многобройни технически сътрудници и системи, сортират се, обработват се и се анализират, за да се отсеят данните и сигналите, които не представляват интерес. Разузнавателната информация за другите страни, получавана с помощта на радиотехнически средства, след това се предава на различни правителствени органи, включително и на въоръжените сили, съгласно с указанията на директора на ЦРУ. Агенцията има задължението чрез данните от радиотехническото разузнаване да осигурява подкрепа на военните операции.
АНС заема две сгради, чието строителство струва 47 млн. долара. Това е най-големият комплекс, чиято обща площ на служебните помещения е почти 1,5 пъти по-голяма, отколкото на ЦРУ. Отвън то е защитено с три концентрични огради с бодлива тел, край които непрекъснато има патрули; телта е под електрическо напрежение. Вътрешната охрана се осигурява от морската пехота.
Заедно с шифровъчните отдели на разузнавателните управления на различните видове въоръжени сили АНС е най-голямата организация от подобен род от всички известни в световната история. По данни, съдържащи се в едно непубликувано изследване на Комисията за правителствените операции, през 1976г. щатът на АНС е бил 120 хил. сътрудници, като при изчисленията са взети предвид и военнослужещите[61]. В щабквартирата на агенцията във Форт Джордж Мид (щата Мериленд) на 30 км североизточно от Вашингтон работят 10 хил. цивилни лица. Както твърди Дж. Бамфорд, автор на книгата "Дворецът на загадките"[62], излязла в края на 1982г. в САЩ, около 45 хил. американски военнослужещи (войници, моряци, морски пехотинци и летци) обслужват постовете на радиоразузнаването практически във всички части на света. Почти две хиляди електронни "подслушвателни постове" — от Окинава до остров Крит, от Пуерто Рико до Шотландия — събират информация предимно чрез образуваната с помощта на самолетите АУАКС и РС-135 "разузнавателна ескадрила", чрез ВВС и натъпканите с най-съвременна електроника шпионски плавателни съдове на ВМС, които се подчиняват на заповедите на Форт Мид. Значителна част от постовете плътно окръжават държавите от социалистическата общност. Броят на "подслушвателните постове" не е постоянен, те се откриват и закриват в зависимост от политическото положение, създало се в един или друг район, и от външнополитическия курс на САЩ. Например двата поста "Таксман" на територията на Иран, от които дълго време се наблюдаваха изпитанията на съветските ракети, бяха ликвидирани в процеса на иранската революция. Обаче както твърди американският печат, функциите им са прехвърлени на постовете, създадени по-късно в планинските райони в Западен Китай[63].
60
С това американските автори обясняват факта, че върху крайно деликатната дейност на агенцията не влияе постоянното съперничество на различните специални служби на САЩ.